Определение № 339 от 03.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 903/2011 г.

Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците по главния иск и ищци по насрещните искове В. Н. В. и И. Г. А., чрез адв. Л. С. срещу решение № 140/08.06.2011 г. по гр. дело № 243/2011 г. на Видинския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 24.02.2011 г. по гр.дело № 1675/2010 г. на Видинския районен съд в частта, с която съдът е отхвърлил иска на В. Н. В. за собственост на ½ ид.част върху имота в П., ведно с построената в имота М. от 48 кв.м., както и от В. Н. В. и И. Г. А. за признаване за установено, че са собственици на М. от 72 кв.м. в същия имот и в частта, с която е уважен искът по чл.108 ЗС, предявен от Н. В. Н. до размер от ¾ ид.части. Поддържаните основания за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Към касационната жалба е приложено изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Ответникът по жалбата Н. В. Н., чрез адв. Р. Д. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд състав на II гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно разпоредбите на чл.280, ал.2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. С обжалваното решение Видинския окръжен съд, като въззивна инстанция се е произнесъл по предявен главен иск с пр. осн. чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на жалбоподателите, че ищецът Н. В. Н. от [населено място], общ. М., обл. В. е собственик на недвижимия имот УПИ * в кв.* по плана на [населено място], заедно с построените в него масивна жилищна сграда с площ от 48 кв.м., двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 72 кв.м., паянтова стопанска сграда с площ от 60 кв.м. и за предаване владението на описания имот на ищеца, и по предявени насрещни искове както следва: от жалбоподателката В. Н. В. срещу ищеца с пр.осн.чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на Н. В. Н., че В. Н. В. е собственик на ½ идеална част от описания УПИ с площ от 1036 кв.м., както и предявен насрещен иск от В. Н. В. и Н. В. Н. с пр.осн.чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на Н. Н., че ищците по насрещния иск са собственици в режим на СИО на масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м., построена в описания имот и за отмяна на констативен нотариален акт № */2009 г., с който Н. В. Н. е признат за собственик на целия процесен имот. Според разпоредбите на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК цената на иска по иск за собственост върху недвижим имот се определя възоснова на данъчната оценка на имота, а ако няма такава по пазарната цена на вещното право. Видно от приложеното на л. 4 от гр. дело № 1675/2010 г. на Видинския районен съд удостоверение изх. № 55080110/20.05.2010 г. на [община] данъчната оценка на процесния недвижим имот – терен и сгради е общо в размер на сумата 4322 лв. Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното въззивно решение е по гражданско дело с цена на всеки от предявените искове – главен и насрещни до 5000 лв. Поради това на осн.чл.280,ал.2 от ГПК решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване. Подадените касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о