Определение № 3103 от 14.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2575/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК във връзка с чл. 217, ал. 2 от ЗУТ и във връзка с чл. 166 от АПК. Образувано е по частна жалба на Община Бургас, представлявана от кмета на община Бургас, приподписана от лица с юридическо образование, срещу определение № 3126 от 06.12.2023г. по адм. д. № 2201/2023г. на Административен съд - гр. Бургас, с което е отхвърлено искането на община Бургас за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № ДК – 19 – Б - 2 от 16.11.2023г. на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - Бургас, с която на основание чл. 178 ал. 5 ЗУТ е забранен достъпа и ползването на неприетия по установения ред строеж "външен водопровод ПЕВП РЕ 100 RN 10 ф 125х7,4 L=73,00м.“, находящ се в поземлен имот /ПИ/ идентификатор № 07079.659.450 по кадастралната карта на гр. Бургас. С частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение, поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Твърди, че съдът е допуснал нарушение на чл. 171 ал. 5 АПК като не е указал по отношение на кои обстоятелства не сочат доказателства. Навежда съображения и че с оглед на това, че дейностите на община Бургас се извършват в обществено полза, то при предварителното изпълнение на заповедта и прекратяване на използването на водопровода, който снабдява с вода, живеещи и предприятия в района, включително хидропожарен кран, ще бъдат нанесени съществени вреди, включително достъпа до водоподаване на въведени в експлоатация и законно изградени строежи. Иска оспореното определение да бъде отменено. Ответникът Началникът на РДНСК – Бургас не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение, и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното определение АС - гр. Бургас е приел, че спиране на допуснатото по силата на закона съгласно чл. 217, ал. 1, т. 3 от ЗУТ предварително изпълнение на заповедта, може да бъде допуснато от съда на основание чл. 217, ал. 2 от ЗУТ, ако изпълнението може да причини на оспорващия значителна или труднопоправима вреда по аргумент от чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 от АПК, включително такива обстоятелства, които са се появили след издаване на оспорения акт. Приел е обаче, че в производството такива вреди не се твърдят нито в жалбата, нито в искането по чл. 166 АПК. Посочва, че искането за спиране се обосновава само с обстоятелства, случили се назад във времето, значително предхождащи издаването на заповедта, но е посочил, че дори за тези обстоятелства не са представени доказателства, а са само декларативно и бланкетно заявени в жалбата. Поради това е отхвърлил искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Определението е неправилно. Съгласно чл. 217, ал. 1, т. 3 ЗУТ подадените пред съда жалби не спират изпълнението на заповедите, с които се налага забрана на достъпа и ползването на строежи, каквато е оспорената в производство. Във втората алинея на същата разпоредба е дадена възможност съдът да спре изпълнението на изчерпателно изброените административни актове, като при липса на специално разписани предпоставки за това са приложими общите по чл. 166 ал. 2 вр. ал. 4 АПК., а именно, дали последното би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В случаите, когато е допуснато предварително изпълнение по силата на закона, законодателят е презумирал наличие на особено важни държавни и обществени интереси, които следва да бъдат охранени с предварителното изпълнение. Целта на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е необходимостта от защита на обществен интерес, който е противопоставил на частния, а именно защитата на живота и здравето на гражданите и другите посочени в чл. 60, ал. 1. В случая този интерес не е охранен от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, а напротив – обществения интерес е застрашен, включително евентуално здравето и живота на живущите и работещите в обекти захранвани от спорния водопровод, чието ползване е забранено. Това е така, тъй като при предварителното изпълнение на заповедта ще се забрани ползването на водопровода, което ще доведе до прекъсване на водоподаването, включително и до захранването на съществуващ към него противопожарен хидрант. В случая с искането за спиране от частния жалбоподател в това производство община Бургас не се цели охрана на частен интерес пред защитения обществено такъв, а напротив с искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение се цели отново защитата на обществен интерес и то от по – висша степен от охранения с предварителното изпълнение. По изложените съображения оспореното определение, с което е отхвърлено искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, е неправилно. Същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се спира предварителното изпълнение на заповедта. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,