Определение № 118 от 17.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 909/2009 г.

Постъпила е частна жалба на „О. к. у., [населено място], срещу решение №735 от 16.12.2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд по гр. дело №492/2008 г., имащо характер на определение, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски за първоинстанционното и въззивното производство. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението. Ответниците М. В. Ц. и Ц. Д. В., двете от В., не са заявили становище. Частната жалба е депозирана в срок и е процесуално допустима. Установено е по делото, че съобразно договори за правна защита и съдействие от 24.10.2007 г. и от 14.05.2008 г. [фирма], чийто правоприемник е жалбоподателят [фирма], е заплатил на пълномощника си по делото адвокат Б. М. адвокатско възнаграждение общо в размер на 8 340 лв. Съобразно разпоредбата на чл.64, ал.2 ГПК/отм./ тази сума следва да се присъди на жалбоподателя като деловодни разноски. Това е така,защото отговорността за разноски съооразно изхода на делото се носи независимо от обстоятелството дали ищците са били освободени от внасяне на държавна такса и деловодни разноски. Последното е финансовоправно задължение към държавата. Съобразно разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК/отм./ и ищците, освободените от отговорност за такси и разноски спрямо държавата на общо основание дължат направените от ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо следва да се приеме, че неправилно е отказано присъждане на деловодни разноски в размер на 8 340 лв. на жалбоподателя. Това налага отмяна на обжалваното определение и присъждане на [фирма] деловодни разноски в размер на 8 340 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.