Определение № 3 от 11.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4928/2016 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 вр. чл. 303 ГПК. Подадена е молба вх. № 6298 от 16.06.2016 г. от Т. И. Г. и С. К. Г. за отмяна на влязлото в сила решение № 2567 от 14.05.2014 по гр. д. № 18633/2012 г. на Варненския районен съд, потвърдено с решение № 1696/20.11.2014 г. по в. гр. д. № 1874/2014 г. на Варненския окръжен съд, с което е прието за установено по предявения от Н. Г. М. и Т. Н. С. иск, че молителите не са собственици на поземлен имот с идентификатор 10135.4501.1794 по кадастралната карта на СО „М.е”, кв. „Вл. В., с площ 563 кв. м., и е отменен н. а. № 1/2011 г. в тази му част. В молбата за отмяна и допълненията към нея молителите твърдят, че решенията са недопустими и искат те да бъдат отменени на основание чл. 304, ал. 1, т. 4 ГПК предвид наличието на друго влязло в сила решение между същите страни - решение № 3895/23.12.2009 г. по гр. д. № 6420/2008 г. на Варненския районен съд. В писмения си отговор ответникът по молбата Н. Г. М. прави възражение за недопустимостта й като просрочена. При проверката за допустимост на молбата за отмяна, предвид и възражението на ответника, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че същата е недопустима и следва да се остави без разглеждане по следните съображения: При основанието по чл. 304, ал. 1, т. 4 ГПК молбата за отмяна се подава съгласно чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК, в тримесечен срок, считано от деня на влизане в сила на последното решение. Последно в случая е решението, чиято отмяна се иска. То съгласно чл. 296, т. 3 ГПК е влязло в сила на 15.06.2015 г., когато с определение № 250 от с. д. по гр. д. № 1308/2015 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., въззивното решение по по гр. д. № 1874/2014 год. на Варненския окръжен съд не е допуснато до касационно обжалване по касационната жалба на Т. И. Г. и С. К. Г.. Другото влязло в сила решение, на което посоченото в предходния абзац противоречи, според молителите, е това по гр. д. № 6420/2008 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен иск по чл. 108 от ЗС, предявен от Н. Г. М. и Т. Н. С. срещу Т. И. Г. и С. К. Г., за предаване на владението върху реална част с площ 550 кв. м., индивидуализирана на скицата към заключението на вещото лице на л. 116 от делото като част от имот № 1133 по плана на СО “М.”, целия с площ 1665 кв. м. То е потвърдено с решение № 650 от 18.05.2010 г. /поправено с решение № 804 от 15.06.2010 г./ по в. гр. д. № 506/2010 г. на Варненския окръжен съд, а подадената срещу последното касационна жалба на Т. И. Г. и С. К. Г. е оставена без разглеждане с определение № 226 от 14.03.2011 г. по гр. д. № 1113/2010 г. на ВКС, І-во г. о., видно от приложените дела. Съобщението е връчено за двамата на Т. Г. лично на 19.03.2011 г. и след изтичане на едноседмичния срок определението е влязло на 28.03.2011 г. /26 и 27.03.2011 г. - събота и неделя, са неприсъствени дни/ като необжалвано. Молбата за отмяна е подадена на 16.06.2016 г., след изтичане на 15.09.2015 г. на тримесечния срок от влизане в сила на последното решение и е недопустима, поради което ще бъде оставена без разглеждане. На ответника по молбата ще бъдат присъдени разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 300 лева по договор за правна защита и съдействие № [ЕГН] от 28.09.2016 г. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.