Определение № 207 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 214/2009 г.

Производство по чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от А. К. К. срещу разпореждане № 242 от 10.01.2009 г. по гр. д. № 1509/08 г. на Окръжен съд гр. В.. П. се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на разпореждането. Върховният касационен съд, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. С. чл. 280 ал. 1 ГПК, на касационно обжалване подлежат въззивните определения в които съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос който е решен в противоречие с практиката на ВКС, е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. С определение № 2* от 20.08.2008 г. по гр. д. № 1509/08 г. Окръжен съд гр. В. е оставил в сила отказа на съдията по вписванията при Районен съд гр. В. да впише договор за доброволна делба от 23.06.2008 г. Срещу въззивното определение е подадена частна касационна жалба. С разпореждане № 6* от 02.09.2008 г. касационната жалба е оставена без движение, като на касатора е указано да изложи основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 274 ал. 1 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. В изпълнение на указанието касаторът е изложил основания, които по своята същност представляват основания за неправилност на определението, а не за допустимост на касационното обжалване. С разпореждане № 6* от 18.09.2008 г. съдът повторно е указал на касатора да изложи основания за допустимост на касационното обжалване. На 06.10.2008 г. касаторът е депозирал „касационна жалба” в която отново се сочат доводи за неправилност на въззивното определение. По указание на ВКС, въззивния съд е дал нов срок на касатора да формулира съществен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК и да се приложат доказателства за противоречива съдебна практика. В молбата си от 29.12.2008 г. касаторът излага доводи само за незаконосъобразност на действията на съдията по вписванията, затова обжалваното разпореждане с което жалбата е върната поради неизпълнение в срок на указанията, е законосъобразно. В касационната жалба и в последващите молби, касаторът не е формулирал съществен процесуален въпрос, не е посочил и противоречива съдебна практика която е относима към спора. Затова частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, съдът