Определение № 2 от 27.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 403/2017 г.

Производството е по чл.309, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 282, ал.2 ГПК. Образувано е по молбата на И. Й. И. от [населено място], [община], чрез адв. Е. Й.- АК К., за спиране изпълнението на влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд № 771 от 15.04.2016 г., постановено по т.д.№ 867/2016 г., инкорпорирана в съдържанието на молба вх. № 9724/28.12.2016 г., основана на чл.303, ал.1 ГПК за отмяна на същия съдебен акт, въз основа на която е образувано т.д.№ 403/2017 г. на ВКС,ТК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, намира, че молбата за спиране, основана на чл.309, ал.1 ГПК, е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна и следва да се остави без уважение. Спиране на изпълнението по реда на чл.282, ал.2 ГПК, към който чл.309, ал.1, пр.2 ГПК препраща, се допуска по отношение на осъдителните решения на въззивните съдилища, които съгласно чл.404, ал.1,пр.1 ГПК подлежат на принудително изпълнение, като влезли в сила. В случая атакуваното по реда на извънинстанционното производство по чл.303, ал.1 и сл. ГПК въззивно решение на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение на КОС от 21.12.2015 г., по т.д.№ 37/2015 г., е постановено по положителен установителен иск, основан на чл.422, ал.1 ГПК за признаване съществуването на вземане срещу молителя, предмет издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 293/2015 г. на Дупнишкия районен съд и не подлежи на принудително изпълнение. Затова и искането за неговото спиране, въпреки, че не се ползва с изпълнителна сила, се явява лишено от основание. Водим от горното настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, на осн. чл.309 ГПК,във вр. с чл.282, ал.2 т.1 ГПК