Определение № 329 от 27.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4215/2017 г.

Производството е по чл. 309 ГПК и е образувано по молба на М. Д. А. и И. Д. Д., с която са поискали спиране на изпълнително дело № 337/2014г. по описа на ЧСИ Г. М., рег.№ 703 на КЧСИ, с район на действие Бургаски окръжен съд във връзка с подадена молба за отмяна на влязло в сила решение №17/22.02.2016г., постановено по в.гр.д. 380/2016г. на Бургаски апелативен съд. По искането за спиране, съдът намира следното: Решението на Бургаски апелативен съд, чиято отмяна се иска е постановено по иск по чл. 135 ЗЗД, предявен от И. В. Д. срещу И. Д. Д. и М. Д. А. за обявяване на относителна недействителност на сключения между ответниците договор за дарение на 255/559 ид.ч. от ПИ 07079.820.72 по кадастралната карта на [населено място], ведно с построената в имота сграда с ид.07079.820.72.1. С решението на Бургаски апелативен съд е потвърдено решение на Бургаски окръжен съд, с което е признато за установено спрямо ищеца, че договорът за дарение, сключен между ответниците е относително недействителен. При тези данни относно предмета на влязлото в сила решение и искането за спиране на изпълнително дело, молбата за спиране по чл. 309 ГПК е неоснователна. Съгласно чл. 309 ГПК, съдът спира изпълнението на влязлото в сила решение. С изпълнителна сила се ползват влезлите в сила осъдителни решения, но не и съдебните решения по установителни или конститутивни искове, следователно на спиране по чл. 309 ГПК подлежат влезлите в сила осъдителни решения. В случая влязлото в сила решение не е осъдително, а то е постановено по конститутивен иск /чл. 135 ЗЗД/ и освен това молителите са поискали спиране на изпълнително производство, а в производството по чл. 309 ГПК съдът не разполага с такова правомощие. Тъй като е поискана отмяна на влязло в сила конститутивно решение и е поискано спиране на изпълнително дело, то молбата по чл. 309 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Воден от горното, ВКС,