Определение № 251 от 19.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 214/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определението на Софийския окръжен съд от 30.10.2009 г. по ч.гр.д. № 952/2009, с което е потвърдено определение по посъдността. Недоволен от определението е жалбоподателят Ц. В. Г., представляван от адв. Н от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за доказателствената тежест относно обстоятелствата, обуславящи местната подсъдност и правното значение на променянето им след предявяването на исковата молба, които имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата “О” Е., Варна не взема становище. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите процесуалноправни въпроси обуславят решението по делото и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въззивният съд е приел, че трудовият спор е подсъден на Варненския районен съд, тъй като ищецът не е доказал мястото, на което обичайно е полагал труд да е на територията на Свогенския районен съд, а след предявяването на иска работодателят е преместил седалището си от София във Варна. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че в нарушение на закона въззивният съд е приел, че в тежест на ищеца е да докаже обстоятелствата, които обуславят местната подсъдност на предявения иск. Съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК ответникът може да направи отвод за местна подсъдност до изтичането на срока за отговор на исковата молба, като едновременно с отвода е длъжен да представи и доказателствата си. В тежест на ищеца е да докаже обстоятелствата, които обуславят процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, за които съдът след следи служебно, а в тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, които обуславят процесуалните предпоставки, за които съдът следи само по отвод, като всички доказателства трябва да бъдат представени едновременно с отвода. За местната подсъдност съдът не следи служебно, а по отвод на ответника. Едновременно с отвода ответникът не е представил никакви доказателства мястото на обичайното полагане на труд да е било извън територията на сезирания с иска Свогенски районен съд, поради което делото е подсъдно на този съд. Съгласно чл. 120 ГПК настъпилите след подаването на исковата молба промени в обстоятелствата, обуславящи местната подсъдност не са основание за препращане на делото. Към 30.03.2009 г. седалището на работодателя е било София, поради което последващата му промяна е без значение за местната подсъдност и не може да обоснове компетентност на Варненския районен съд. Като не е съобразил изложеното, въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато по подсъдност на Свогенския районен съд. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение