Определение № 261 от 18.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3018/2015 г.

Образувано е по молба за отмяна с правно основание чл. 303 ал.1, т.4 ГПК вх.№ 5220/12.05.2015 г. от М. Х. С., чрез пълномощник адв.В. К. срещу решение № 51/11.02.2015 г. по гр.д.№1020/2015 г. на Окръжен съд-Стара Загора, с което е потвърдено решение № 601/18.11.2014 г. по гр.д.№163/2014 г. на Районен съд-Казанлък.С него е отхвърлен предявеният от молителката срещу [фирма] иск с правно основание чл.200 ал.3 КТ за сумата 5 793,64 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в периода 01.02.2011 г.-31.01.2014 г., в резултат на възникнала на 11.04.1995 г. трудова злополука и изразяващи се в разлика между трудовото възнаграждение, което би получила като фрезист и полученото възнаграждение след трудоустрояването й на длъжността машинен оператор в [фирма] и [фирма], ведно със законната лихва от датата на увреждане до окончателното плащане. Молителката твърди, че преди атакуваното решение е постановено друго, за същото искане, на същото основание и между същите страни, което му противоречи-решение № 67/26.03.1998 г. по гр.д.№1295/1997 г. на Окръжен съд-Стара Загора. В него е прието, че е претърпяла ампутация на палеца на лявата ръка до основната фаланга. Това причинило затруднение на хватателната функция на лявата ръка за цял живот. В решението е посочено, че вредите са от трудова злополука, което ангажира отговорността на ответника. В периода 20.07.1995 г.-14.08.1997 г. молителката била трудостроена на длъжност производствен контрол.В атакуваното решение не са взети пред вид фактите относно трайната нетрудоспособност на ищцата и причинната връзка между травмата и настъпилата нетрудоспособност. Поради това се иска неговата отмяна. Ответникът по молбата [фирма] в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв.Диана Г., я оспорва. Посочва,че предмет на първото дело е бил иск с правно основание чл.200 ал.1 КТ, а предмет на спора по който е постановено атакуваното решение- иск с правно основание чл.200 ал.3 КТ. Изтъква, че при втория спор молителката не е представила необходимите медицински документи. Иска молбата за отмяна да бъде оставена без уважение. С определение № 221/18.06.2015 г. производството по делото е спряно, поради образуването на ТР № 7/2014 г. по което предмет на разглеждане е обуславящ изхода на делото въпрос, а именно: кога е налице идентичност в предмета на влезлите в сила решения като основние за отмянана неправилното решение по смисъла на чл.303 ал.1 т.4 ГПК вр.чл.307 ал.4 ГПК. ТР №7/31.07.2017 г. по тълк.дело № 7/2014 г. на ОСГТК е прието ,с което е отпаднала пречката за разглеждане на спора. В т.5 от същото е възприета следната постановка: -Идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл.303, ал. 1, т.4 ГПК, във връзка с чл. 307, ал. 4 ГПК, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. ВКС, състав на ІІІ г.о. констатира, че молбата е подадена от надлежна страна, освободена от заплащане на дължимата държавна такса, в нея се съдържат предвидени от закона основания за отмяна на влязлото в сила решение. Същата е постъпила в тримесечния срок по чл. 305 ал.1 т.5 ГПК от постановяване на атакуваното решение.Поради това намира същата за допустима. Поради изложеното ВКС, състав на ІІІ г.о.