Определение № 9602 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9408/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ – София при ЦУ на НАП против Определение № 1082/17.07.2026 г. постановено по адм. дело № 1306/2025 г. по описа на Административен съд – София-област (АССО), в частта, с която е разпоредено спиране изпълнението на Ревизионен акт (РА) № Р-220023240005733-091-001/16.10.2025 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София до приключване на производството по неговото оспорване с влязъл в сила съдебен акт. В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на определението и се претендира неговата отмяна, както и разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по частната жалба – Д. Д., изразява писмено становище за неоснователността й. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора, с който е сезиран: Частната жалба, макар подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, е недопустима, поради следните съображения: АССО е бил сезиран с жалба от Д. Д. против Решение № 1395/12.11.2025 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП с което е отказано спиране на допуснатото по закон предварителното изпълнение на Ревизионен акт (РА) № Р-220023240005733-091-001/16.10.2025 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София. С обжалваното определение, постановено в производство по реда на чл. 153, ал. 7 от ДОПК, съставът на АССО е приел, че са на лице кумулативните предпоставки, дефинирани в чл. 153 от ДОПК, за спиране на допуснатото от закона предварителното изпълнение на Ревизионен акт (РА) № Р-220023240005733-091-001/16.10.2025 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София и е постановил спиране на изпълнението на акта. Съгласно чл. 229, ал. 1 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, на обжалване с частна жалба подлежат определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на производството и тези, за които е изрично предвидено в закона. В чл. 153, ал. 7 от ДОПК е посочено, че съдът се произнася по жалбата срещу отказа за спиране изпълнението на ревизионния акт с определение, но не е предвидено изрично, че това определение подлежи на обжалване. Определението не е и от категорията на преграждащите по-нататъшното развитие на производството. Обжалваемост на определението на първоинстанционния съд пред ВАС е предвидено само в хипотезата на чл. 157 ДОПК, когато искането за спиране изпълнението на ревизионния акт е направено при съдебното обжалване на същия, а процесният случай не е такъв. В този смисъл Определение № 2249 от 27.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1581/2024 г., Определение № 1166 от 29.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 729/2021 г. и цитираната там съдебна практика, Определение № 4617 от 12.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2687/2021 г., 5-членен с-в и др. С оглед изложеното и на основание чл. 215, т. 4 вр. чл. 236 от АПК частната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по настоящото дело да се прекрати. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение