Определение № 166 от 21.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 710/2009 г.

Производството е по чл. 135 ал. 4 АПК. Върховният касационен съд е сезиран с определение от 23.11.2009 година на Софийски градски съд, V-ти въззивен състав, постановено по в н а х д № 4946/2009 година /прекратено/, с което е повдигнат спор за подсъдност между този съд и Административен съд-София град, ІХ касационен състав, пред когото е било образувано к н а х № 7594/2009 година /прекратено/. В цитираното определение е посочено, че административният съд неправилно е приел, че делата образувани по УБДХ не са му подсъдни, тъй като характера на тези производства се доближава до института „Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание” по чл. 78а НК и неправилно е изпратил делото да разглеждане на Софийски градски съд. Съдебният състав на последния съд, счита, че посочената аналогия на производството по УБДХ с това по чл. 78а НК е неточна и сезира ВКС, за произнасяне по повдигнатия спор за подсъдност по реда на чл. 135 ал. 4 АПК. Прокурорът от ВКП дава писмено становище делото да се разгледа от Административен съд – София град, по съображенията изложени в цитираното определение на СГС. Смесеният състав на ВКС и ВАС, за да се произнесе, съобрази следното: Систематичното и логично тълкуване на разпоредбите на чл. 1 – 9 от УБДХ налагат извод за административно-правната природа на регламентираното производство. Неправомерните действия по този нормативен акт са административни нарушения, а не престъпления по смисъла на НК. За представителите на МВР, съгласно чл. 1 от указа, задълженията са идентични с тези уредени в ЗАНН за администартивно-наказващите органи. Наложените с решенията на съответните районни съдилища наказания за осъществената неправомерна проява, по своята характеристика са административни наказания. Този въпрос, /във връзка с прилагането на извънредния способ за съдебен контрол-преглед по реда на надзора – вж чл. 65-69 ЗАНН отм. ДВ, бр. 59/1998 г/ е обсъден в Р № 58/30.12.1980 г по н д № 53/80 г. на ОСНК при ВС на РБ и отговорът е в посочения вече смисъл. Съображенията изложени в определението на СГС, който е повдигнал спора за подсъдност са законосъобразни, защото са съобразени с § 15 от ПЗР на АПК, с който бе изменен чл. 63 ал. 1 и 2 ЗАНН – в ал. 1, изр. 2 редакцията е „Решението подлежи на касационно обжалване пред административния съд…”; а в ал. 2 – думите „не подлежи на обжалване” се заменят с „подлежи на обжалване с частна жалба”. Това изменение е в сила от 1.03.2007 година, съгласно § 142 ал. 1, т. 1 от ПЗР на АПК, а § 4 от същите предвижда, че от 1.03.2007 година административните съдилища започват да образуват дела. С реализираната в правораздаването реформа, която урежда инстанционната и извънредна съдебно проверка по образуваните след 1.03.2007 година административни и административно-наказателни производства, именно на специализираните съдебни инстанции бе предоставено правомощието за контрол, при касационно обжалване на решенията и определенията на районните съдилища. В този смисъл е и утвърдената практика на смесените състави на ВКС и ВАС - /вж. опр. 1903/19.02.2008 г. по адм.д. 1966/2008 г., опр. 124/6.10.2009 г. по н д № 512/2009 г. и опр. 120/15.10.2009 г. по н.д. № 511/2009 г./ Настоящият състав не коментира проблема с това подлежи ли на обжалване решението на районния съд по УБДХ, тъй като във всички случаи по допустимостта на жалбата въз основа на която е образувано делото, следва да се произнесе компетентният съд, а това е Административен съд – София град. По изложените съображения и на основание чл. 135 ал. 4 АПК, смесеният петчленен състав на ВКС и ВАС