Определение № 293 от 11.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 1056/2016 г.

Производството е по чл.248, ал.1 и сл. ГПК. Образувано е по молбата на [фирма] –гр.София, чрез адв.А. Я.- САК, с вх. на ВКС №9562/5.09.2017 г., за допълване на постановеното от състав на второ търговско отделение на ВКС решение № 119 от 01.09.2017 г., по т.д.№ 1056/2016 г. в частта му за направените от молителя деловодни разноски в производството пред Софийски градски съд по гр.д. № 16352/2011г. в размер на 39 924 лв. и в производството пред Софийски апелативен съд по т.д. № 4192/2014 г. в размер на 27 044,83 лв. Ответникът по молбата –„С. Н.А.” САЩ чрез пълномощника си адв. Б. Б., в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, е възразил по основателността й, позовавайки се на отсъствие на представен в касационната инстанция обобщен списък по чл.80 ГПК. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.248 ГПК, намира: Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е частично основателна. Производството по т.д. № 1056/2016г. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро отделение е образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 63 от 11.01.2016г. по т.д. № 4192/2014 г. на Софийски апелативен съд. С решение № 119/01.09.2017 г. по т.д. № 1056/2016г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е обезсилено въззивното решение на Софийски апелативен съд № 63/11.01.2016г. по т.д. № 4192/2014 г. и потвърденото с него решение на Софийски градски съд № 4023/05.06.2014г. по гр.д. № 16352/2011г. и производството по делото е прекратено, поради недопустимост на предявения иск. В съответствие с процесуалното правило на чл.78, ал.4 ГПК касаторът „С. Н.А.” САЩ чрез „С. Н.А. ”- клон София е осъден да заплати на ответника в касационното производство своевременно претендираните от последния деловодни разноски в размер на сумата от общо от 15 575,32 лв. - платена държавна такса по сметка на ВКС, така както е вписана и заявена за същото това производство в приложения и приет по делото списък по чл.80 ГПК. Видно от съдържанието на касационната жалба, обаче, касаторът - настоящ молител, чрез процесуалния си представител адв.А. Я. –САК, е претендирал и деловодните разноски за останалите инстанции – въззивна и първа, при благоприятен за него изход на делото в производството пред ВКС. Преценявайки основателността на искането за разноски в хипотезата на чл.78, ал.4 ГПК, решаващият състав на ВКС, ТК е пропуснал да се произнесе по основателността му за производството пред СГС и пред Софийски апелативен съд, поради което молбата следва да бъде уважена, но при съобразяване доказаните от молителя деловодни разходи и процесуалното правило на чл.78, ал.4, във вр. с ал.1 ГПК. Следователно доколкото в производството по гр.д.№16352/2011 г. на СГС търговското дружество –молител е направило заявените в приложения списък по чл.80 ГПК деловодни разноски, възлизащи общо на сумата 39 924 лв., но същата в посочения и размер е формирана от реално заплатени два адвокатски хонорара от по 19 962 лв. за осъщественото процесуално представителство по делото /л. 231 и л. 232 към гр.д. № 16352/2011г. на СГС/ от адв. А. Я. и от адв. Д. И., то следва а се приеме, че дължима, съгласно процесуалното правило на чл.78, ал.1 ГПК, във вр. с чл.32, т.1 ГПК, се явява единствено сумата от 19 962 лв. – платено адвокатско възнаграждение за един адвокат. Поради това и основателността на молбата за присъждане на деловодни разноски за първоинстанционното производство е до този размер от 19 962 лв. Деловодни разноски от дружеството, настоящ молител, са направени и в производство пред САС и те, възлизащи на сумата 27 044.38 лв., са надлежно и своевременно претендирани от негова страна с предявения пред въззивната инстанция списък по чл. 80 ГПК /л.85 към т.д. № 4192/2014г. на САС/. Видно от приложените по делото писмени доказателства /платежни нареждания на л. 9, л. 11 и фактура на л. 86 към т.д. № 4192/2014г. на САС/ така заявените и реално заплатени деловодни разходи, са формирани от дължимата за въззивното производство държавна такса и от престираното адвокатско възнаграждение за осъществена в това производство правна защита и представителство от един адвокат на страната/л. 80 към т.д. № 4192/ 2014г. на САС/. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на ВКС,ТК намира, че искането за присъждане допълнително на деловодни разноски в полза на „ С. М.” АД следва да бъде уважено до размера на сумата общо от 47 006.83 лева, в който см. следва да бъде допълнено и постановеното от състав на второ търговско отделение на ВКС решение № 119/01.09.2017 г., по т.д. № 1056/2016 г. Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл. 248, ал.1 и сл. ГПК