Определение № 871 от 05.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 450/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 216а във вр. с чл. 204, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба на „Аква конструкт груп“ ЕООД, представлявано от управителя А. Атанасов, със седалище и адрес на управление - гр. Хасково. Частната жалба е против определение № 1350 от 12.12.2024 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, постановено по преписка № КЗК-1061/2024 г. С жалбата са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното определение. Претендират се разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в настоящата инстанция. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски. Ответникът – управителят на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Хасково, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна и в срока, визиран в чл.216а, ал.1 от ЗОП. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение № 1350 от 12.12.2024 г., постановено по преписка № КЗК-1061/2024 г., КЗК е оставила без уважение искането на „Аква конструкт груп“ ЕООД за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Инженеринг (проектиране, авторски надзор и строителство) за външни водопроводи в обособена територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - Хасково с 4 обособени позиции“, открита с Решение № F536650 от 12.07.2024 г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Хасково, с уникален номер в ЦАИС ЕОП: 00440-2024-0009. За да достигне до този резултат, КЗК се е позовала на чл. 204, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и чл. 203, ал. 1 от ЗОП. Комисията е извършила преценка и на възможните последици от налагането на временната мярка. В мотивите на атакуваното определение е отразено, че в случая жалбоподателят не е изложил обосновани и подкрепени с доказателства мотиви, даващи основание за преценка, че интересите на страните и по-специално тези на жалбоподателя, ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. По отношение на главния аргумент на жалбоподателя относно провеждането на една законосъобразна процедура и по изложените доводи за допуснати нарушения на ЗОП, КЗК е приела, че на този етап от производството не следва да обсъжда и да се произнася по тях. На следващо място КЗК е съобразила предмета на обжалваната поръчка, който е за реконструкция на 12бр. шахтови кладенци, тласкатели от кладенци, събирателни и захранващи водопроводи до ПСПВ Ябълково; за реконструкция на магистрален водопровод от ПС при ПСПВ Димитровград до Горен Габер; за реконструкция на хранителен водопровод до Харманли и за реконструкция на хранителен водопровод до Свиленград. КЗК е посочила, че чрез изпълнението на предмета на поръчката ще се осигури запазване на естествената околна среда и ще се повиши нивото на благоустройство на определени територии, обслужвани от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - Хасково. Счела е също така, че стартирането на процедурата е важна стъпка в посока екологично мислене и действие в защита на обществения интерес, на който следва да се даде приоритет пред интереса на жалбоподателя, доколкото последиците от забавяне изпълнението на предмета, ще бъдат едновременно значителни и трудно поправими. Комисията се е позовала и на чл. 112, ал. 8 от ЗОП, като е приела, че интересите на жалбоподателя няма да бъдат нарушени, тъй като докато тече процедурата няма да се сключи договор с избран изпълнител. В заключение КЗК е приела, че случаят попада в хипотезата на чл. 204, ал. 3 от ЗОП, тъй като от спирането на процедурата ще настъпят значително по-големи вреди за засегнатите страни - възложител и обществото като цяло, които превишават ползата от нейното налагане, поради което е оставила без уважение искането за спиране на процедурата, като неоснователно и недоказано. Определението е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, изискващи отмяната му. Съдът счита, че в конкретната хипотеза КЗК е извършила дължимата преценка съобразно обстоятелствата по чл. 204, ал. 2 ЗОП и възможните последици от налагане на мярката с оглед всички интереси, които могат да се увредят, произтичащи от посочения предмет. Настоящият състав възприема становището на КЗК по отношение тълкуването на нормите на чл. 204, ал. 2 и ал. 3 от ЗОП, които следва да се тълкуват и прилагат заедно с текста на чл. 203, ал. 1 от ЗОП, по силата на който жалбата срещу решение на възложителя за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка, не спира процедурата, освен когато е поискана временна мярка "спиране на процедурата". Това означава, че като принцип законодателят е извел, че в тази хипотеза общественият интерес изисква продължаване на процедурата и тя може да бъде спряна само по изключение - при мотивирано искане на жалбоподателя и в съответствие с изискванията на чл. 204, ал. 2 от ЗОП. В тази връзка правилно КЗК е приела, че жалбоподателят, след като е предявил искане за налагане на временна мярка "спиране на процедурата", носи тежестта да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, които налагат спиране на процедурата като отклонение от редовно протичане на административното производство. Неоснователни са твърденията на частния жалбоподател, че изложените от КЗК мотиви са бланкетни и формални. В конкретния случай, всъщност именно неговите аргументи, с които е мотивирал искането си за налагане на временна мярка "спиране на процедурата", представляват декларативни твърдения, относими към всяка една процедура за възлагане на обществена поръчка. Единствените съображения на оспорващото дружество при мотивиране на особеното искане са свързани с твърдени от жалбоподателя съществени нарушения при откриване на процедурата, които той счита за основателни. Във връзка със сочените от жалбоподателя нарушения на изискванията на ЗОП при издаване на процесното решение на възложителя, Комисията законосъобразно е счела, че на този етап от производството е недопустимо да се произнася по тях, тъй като това ще предопредели изхода на основния спор относно законосъобразността на атакуваното решение за откриване на възлагателната процедура. КЗК не може да презюмира незаконосъобразност на решението за откриване на обществената поръчка, без да се произнесе по съществото на спора. Следва да се има предвид и обстоятелството, че законовите изисквания за спазване целта и принципите на ЗОП и за провеждане на законосъобразна процедура се отнасят до всяка една процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП, поради което не могат да обосноват изключение от общия принцип, визиран в чл. 203, ал. 1 ЗОП. Ако се възприеме тезата на жалбоподателя, тогава би следвало да се спре всяка процедура за възлагане на обществена поръчка, защото по отношение на всички процедури е налице нормативно изискване да бъдат законосъобразно открити и проведени. Също така в разпоредбите на ЗОП, законодателят не е предвидил, като предпоставка за налагане на временна мярка “спиране на процедурата“, вероятната незаконосъобразност на акта на възложителя, тъй като това касае съществото на спора. Неоснователно е и твърдението в частната жалба, че налагането на временната мярка „спиране на процедурата“ само ще забави възлагането на поръчката, но няма да породи отрицателни последици или да увреди обществения или друг интерес. В тази връзка КЗК правилно е съобразила предмета на обжалваната поръчка, който е за реконструкция на водопроводи до ПСПВ Ябълково, реконструкция на магистрален водопровод от ПС при ПСПВ Димитровград до Горен Габер, реконструкция на хранителен водопровод до Харманли и реконструкция на хранителен водопровод до Свиленград. Този предмет на поръчката е пряко свързан с подобряване качеството на живот на населението в населените места, засегнати от реконструкцията на водопроводи. Несъмнено интересът на възложителя изисква продължаване на процедурата за изпълнение на дейностите, включени в неговия обхват. Такъв е и общественият интерес, който от една страна се презумира от закона, а от друга страна е свързан с проект, който ще доведе до повишаване качеството на живот на населението, изразяващо се в осигуряване на здравословни и безопасни условия на живот за жителите на населените места. Общественият интерес е за по-бързо извършване на дейностите, включени в обхвата на процедурата. Този интерес правилно е отчетен и от КЗК. Правилно е съобразена и императивната норма на чл. 112, ал. 8 от ЗОП, съгласно която възложителят може да сключи договор с избрания за изпълнител участник едва след влизане в сила на всички решения по процедурата, поради което само по себе си продължаването й не би довело до сключване на договор преди влизането в сила на обжалваното решение. Дори и процедурата да не бъде спряна и да продължи с постановяване на решение за определяне на изпълнител, интересите на жалбоподателя ще бъдат защитени в максимална степен до решаването на спора по същество. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че в случая ползите от прилагането на временната мярка нямат превес над отрицателните последици, които страните могат да претърпят от нейното налагане - предвид етапа, на който се намира провежданата процедура, поради което правилно КЗК е счела за неоснователно искането за налагане на временна мярка "спиране на процедурата". По изложените съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, счита определението на КЗК за правилно. При постановяването му не са допуснати твърдените в частната жалба пороци, като основания за отмяната му, поради което атакуваният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, претендираните от жалбоподателя разноски не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 216а, ал. 1 ЗОП, Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение,