Определение № 688 от 02.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 2337/2014 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. фирма-Р. Е.-К. против определение от 8.04.14 г. по ч.гр.д. № 1078/14 г. на САС в частта, с която по същество е отхвърлено искането на касатора за заплащането на съдебни разноски за разликата от 7 301.30 лв. до 8 849.42 лв. В изложението на предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК се твърди противоречие с опр. по ч.гр.д. 597/11 г. на ВКС-ІV г.о. относно присъждането на разноски при извършено плащане в хода на процеса във вр. с чл.78,ал.2 ГПК. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Твърдяното противоречие е налице, което обуславя допускане до касационно обжалване и разглеждане на жалбата по същество. Разноските в пълен размер се претендират от ищеца. С обжалваното определение е прието, че не са налице предпоставките на чл.78,ал.2 ГПК, тъй като извършеното плащане от общината след получаване на преписа от исковата молба, не освобождава ответника от задължението за разноски. Веднага след това се прави превратният и необоснован извод, че на ищеца се дължат разноски съразмерно на уважената част от исковете, /въпреки, че отхвърлената част е поради настъпило в хода на производството частично плащане/. По изложените съображения, частната касационна жалба е основателна и затова следва да бъде уважена. Водим от горното, ВКС-І т.о.