Определение № 12001 от 07.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8612/2024 г.

Производството е образувано по две частни жалби, подадени срещу определение №10417/27.11.2023г., постановени по адм. дело № 11586/2022 г. на Административен съд София-град. Първата частна жалба /наименована касационна жалба/ е подадена от К. Б. Д., с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 65, против определение № 10417/27.11.2023 г. постановено по горепосоченото дело. Изложени са съображения за неправилност на оспорения съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт, алтернативно същия да бъде обявен за нищожен, а в режим на евентуалност обезсилен. Представено е допълнение към частната жалба. Втората частна жалба /наименована касационна жалба/ е подадена от Сдружение „Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт“, представлявано от Д. Вуковска, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Майор Томпсън“ №34, бл. 8, вх. А, против определение № 10417/27.11.2023 г. постановено по горепосоченото дело. Изложени са съображения за неправилност на оспорения съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт, алтернативно същия да бъде обявен за нищожен, а в режим на евентуалност обезсилен. Представено е допълнение към частната жалба. Ответната страна - Столичен общински съвет чрез процесуалния си представител Д. Милева, в отговор на частните жалби изразява становище за неоснователност на същите. Ответните страни по всяка от подадените частни жалби, не са изразили становища по тях. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид, че частните жалби са подадени от легитимирани лица в срока по чл. 230, ал. 1 АПК, приема същите за допустими, а разгледани по същество за неоснователни, по следните съображения: С обжалваното определение № 10417/27.11.2023 г., постановено по адм. дело №11586/2022г., Административен съд София-град е оставил без разглеждане жалбите на К. П. Г., Г. С. С., Б. Ж. К., К. Б. Д., Н. К. Ж., Б. Д. Ж., Ю. Т. Ц. и П. Т. М. срещу решение №889 от 24.11.2022г. по Протокол №66 от 24.11.2022г. на СОС за безвъзмездно придобиване на Столична община на правото на собственост върху имоти – частна държавна собственост, находящи се в район „Изгрев“ и „Слатина“. С втори диспозитив е оставил без разглеждане жалбата на Сдружение „Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт“ представлявано от Д. Вуковска, срещу решение №889 от 24.11.2022г. по Протокол №66 от 24.11.2022г. на СОС за безвъзмездно придобиване на Столична община на правото на собственост върху имоти – частна държавна собственост, находящи се в район „Изгрев“ и „Слатина“ и с трети диспозитив е прекратил производството по адм. дело №11586/2022г. по описа на съда. За да постанови посочения резултат съдът е приел на първо място, че К. П. Г., Г. С. С., Б. Ж. К., К. Б. Д., Н. К. Ж., Б. Д. Ж., Ю. Т. Ц. и П. Т. М. не са отстранили установените нередности по депозираните жалби, поради което същите са оставени без разглеждане и производството е прекратено в тази част. По отношение на жалбата на Сдружение „Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт“ съдът е приел същата за недопустима, тъй като е налице хипотезата на чл.159, т.1 от АПК – подадена е срещу акт който попада в хипотезата на чл. 21, ал.5 от АПК и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол от една страна, а от друга страна съдът е приел, че сдружението не обосновава правен интерес от оспорването на решение на СОС. Същото не е представило доказателства в тази посока, както и че не се твърди да са засегнати, определени права, свободи или законен интерес, или пораждане на задължения от приложението на оспорения акт, поради което е прието, че е налице чл. 159, т. 4 от АПК. Определението е правилно. По първата частна жалба подадена от К. Б. Д.: Настоящият съдебен състав счита за правилно обжалваното определение, в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на К. Д. срещу решение №889 от 24.11.2022г., по Протокол №66 от 24.11.2022г. на СОС и е прекратил производството по делото. За да постанови това определение Административен съд София-град е установил, че с разпореждане от 17.01.2023г. по адм. дело №11586/2022г. е оставил без движение производството по административното дело и е указал на оспорващите, в това число и на К. Б. Д., че в 7-дневен срок от уведомяването, да отстрани допуснатите нередовности при депозирането на жалбата, а имено представяне на доказателства за внесена по сметка на АССГ държавна такса в размер на 10 лева. Указано е също, че при неизпълнение на дадените указания в срока жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено на основание чл. 158, ал. 3 от АПК. К. Д. не е изпълнила указанието в срок. В частната жалба не се и твърди изпълнение на дадените указания - дължимата държавна такса да е била внесена. Такава не е и постъпила, включително и до настоящия момент. Поради това правилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 158, ал. 3 като е прекратил съдебното производство. Разпоредбите на чл. 151, т. 3 и чл. 158, ал. 3 от АПК са императивни. С факта на неизпълнение на указанието за представяне на документ за внесена държавна такса по сметка на АССГ, нередовността на жалбата не е отстранена. Неотстраняването на нередовността в указания срок е основание за прекратяване на производството по делото, защото нередовността е пречка за извършване на следващи процесуални действия. Неизпълнението на указанията има за последица прекратяване на образуваното дело и десезиране на съда от разглеждане на спора, в какъвто смисъл е и обжалваното определение, което като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По депозираната втора част жалба на Сдружение „Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт“, настоящият съдебен състав приема следното: Несъстоятелни са доводите, че административния съд неправилно се е позовал на чл. 159, т.1 от АПК, тъй като административния акт е от категорията обжалваеми по съдебен ред от една страна, а от друга страна се излагат съображения за неправилност на извода на административния съд, че актът не е такъв по чл. 21, ал. 5 от АПК. С оспореното решение № 889 на Столичен общински съвет от 24.11.2022г. е дадено съгласие Столична община да придобие от държавата безвъзмездно правото на собственост върху имоти – държавна собственост, находящи се в гр. София, район „Изгрев“ и район „Слатина“ с обща площ от 62 205 кв.м., с предоставени права на управление на Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“ към Министерство на транспорта и съобщенията. С т. 2 се възлага на кмета на Столична община, след решение на Министерския съвет, да сключи договор с Областния управител на област София за безвъзмездно придобиване на правото на собственост на имотите по т. 1 от решението, т. 3 Обявява имотите, описани в т. 1 за публична общинска собственост от момента на безвъзмездното придобиване на правото им на собственост от Столична община. С т. 4 Възлага на кметовете на район „Изгрев“ и район „Слатина“ да съставят актове за публична общинска собственост на имотите по т.1 при съобразяване на данните за тях, посочени в Приложение №1. Настоящият съдебен състав, приема, че оспореното решение не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като със същия се дава съгласие от страна на общинския съвет, общината да получи безвъзмездно собствеността на имоти държавна собственост, като това е само един от етапите му и има подготвителен характер по отношение на крайното решение за прехвърляне на собствеността, ако въобще се стигне до постановяване на такова. Административният съд правилно е приел, че решението попада в хипотезата на чл.21, ал.5 от АПК и не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. Предвид изложеното оспореното решение не подлежи на оспорване и за него са налице условията на чл. 159, т. 1 от АПК, както правилно е приел административният съд. Затова обжалваното определение е правилно, което обосновава оставянето му в сила. Наличието на основанието по чл. 159, т. 1 от АПК изключва основанието по чл. 159, т. 4 от АПК. Така е, защото въпросът за правния интерес на оспорващия се поставя само при наличие на подлежащ на оспорване административен акт, какъвто в случая не е налице. Това обаче не се отразява на обжалваното определение, което е правилно като краен резултат.Поради това и жалбата е насочена срещу акт, който по силата на закона не подлежи на оспорване. Като е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото, съдът е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. Предвид изложеното, Върховният административен съд, четвърто отделение,