Определение № 659 от 01.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 670/2009 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 вр. чл. 286 ал.2 от ГПК(ДВ бр. 59/2007г), образувано по частна жалба на Ц. Ц. Д. от гр. С. срещу разпореждане от 09.09.2009г. на Софийски градски съд, адм. отделение ІІІ състав, с което на основание 286 ал.1 т.2 от ГПК е върната неговата касационната частна жалба срещу въззивно определение от 23.02.2009г по ч.гр.д. № 5269/2008г,постановено от същия съд. След указания за уточняване на изложението към касационната частна жалба срещу въззивното определение в насоката, дадена съгласно разпореждане №289/15.07.2009г на ВКС, ІІІ г.о, и даване срок същата да бъде подписана от адвокат или юрисконсулт, по указанието в първата му част е депозирано изложение ,което не е подписано и с което се оспорва законосъобразността на второто указание. Частният жалбоподател поддържа оплакване за незаконосъобразност на разпореждането,неправилно е изискано подписване от адвокат на изложението и частната жалба. Изискването е регламентирано при уредбата на касационното обжалване на решенията и се отнася единствено за тях. Неправилно е прието неизпълнение на указанията в останалата част. В изложението е обосновано нарушение на процесуалния закон и това е изискването на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Частната жалба е допустима и постъпила в срок, по същество е неоснователна. Въззивният е имал задължението да изиска от частния жалбоподател изпълнение на всички съдържателни предпоставки по чл. 284 от ГПК във връзка с постъпилата частна жалба, щом с нея се атакува въззивно определение по смисъла на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК. Доводите на касатора Д. в оспорване на тези изисквания са неоснователни. В гл. ХХІ на ГПК, при регламентиране на обжалването с частна жалба ,нормата на чл. 278 ал.4 от ГПК препраща към изискванията, на които следва да отговаря жалбата срещу едно решение, освен ако няма особени правила. По силата на препращането намират приложение изискванията на 284 ал.2, ал.3 от ГПК към съдържанието на касационните жалби, когато се обжалва въззивно решение или въззивно определение. Особените правила в раздела, регламентиращ обжалване с частна жалба, се отнасят до категорията определения по чл. 274 ал.2 от ГПК, когато те са постановени за първи път от въззивна инстанция или от състав на Върховен касационен съд. В тези случаи обжалването с частна жалба се развива двуинстанционно, втора инстанция се явява тричленен състав на Върховен касационен съд с тази особеност, че правилата за касационно обжалване не намират приложение. По отношение на посочената категория определения, не се изисква обосновка по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК при обжалване, нито приподписване на частната жалба от адвокат или друг правоспособен юрист. Особени правила съдържа и чл. 274 ал.3 от ГПК, но не за да въведе изискването на чл. 280 ал.1 ГПК и основанията за допустимост като едно ограничено, самостоятелно и без връзка с останалите изисквания при касационното обжалване специално правило в този раздел, а за да регламентира института на факултативното касационно обжалване спрямо кръга определения, изрично очертан в чл. 274 ал.3 т.1 и т.2 от ГПК. Ето защо указанията на Софийски градски съд са били съответни на закона. Като е оспорил основанието им, вместо да ги изпълни в срок, касаторът Д. следва да понесе последиците на чл. 286 ал.1 от ГПК по отношение на подадената от него частна жалба. Щом след изрични указания касационната частна жалба срещу въззивното определение е останала неподписана от адвокат или юрисконсулт,същата подлежи на връщане ,както и правилно е постановено. За пълнота следва да се добави, че настоящият жалбоподател не е изпълнил и указанието за посочване на въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК при някое от основанията по т. 1 - 3 на същата алинея. Несъстоятелна е тезата ,че от оплакванията за нарушение на процесуалния закон съдът следва да изведе основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, щом другите две основания не са подкрепени с цитирането на съдебна практика. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІІІ г.о,