Определение № 332 от 09.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3445/2017 г.

Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба,подадена от И. А. Г. чрез пълномощник адв.И. Х. за отмяна на определение № 253 от 9.11.16г.по гр.дело № 706/16г.на Петричкия районен съд,с което е одобрена постигнатата между страните по делото съдебна спогодба. Молителят се позовава на основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 и т.6 ГПК.В молбата се излагат съображения,че поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от страна на съда, в процеса не му е назначен преводач от български на гръцки език и по тази причина нито съдържанието на пълномощното,с което го е представлявала адв.В. К.,нито съдържанието на съдебната спогодба са му станали известни. Ответницата по молбата Ц. Н. П. като майка и законен представител на Е. Г. счита,че е неоснователна. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото приема,че молбата за отмяна е НЕДОПУСТИМА. На отмяна подлежат само онези актове,които се ползват със сила на пресъдено нещо.т.е.тези,с които се разрешават спорове за материално право.В този смисъл е разяснението в ППВС № 2/77г.Посоченото по-горе определение,чиято отмяна се иска по реда на чл.303 ал.1 т.5 и т.6 ГПК,не се ползва със сила на пресъдено нещо,поради което молбата за отмяна е недопустима и не следва да бъде разгледана по същество.За защита на правата на молителя законът предвижда друг ред – исков ред за разваляне или нищожност на договора на спогодба. Воден от горното,Върховният касационен съд,ІV г.о.