Определение № 4580 от 11.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2701/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. Куцова от [населено място] село, против определение № 1113 от 31.01.2024 г. по адм. д. № 9845/2023 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което съдът е оставил без разглеждане искане на Куцова за отмяна на влязло в сила определение №83 по адм. д. № 128/2021 г. на Административен съд - Перник. Според частната жалбоподателка определението е неправилно, тъй като в искането за отмяна е заявено и основанието по чл.239, т.4 от АПК, което не е разгледано в оспореното определение. Моли същото да бъде отменено и да бъде постановен друг съдебен акт, с който влязлото в сила определение на Административен съд - Перник бъде отменено като неправилно. Ответникът по частната жалба – директор на ТП на НОИ София - град не изразява становище. Върховният административен съд, петчленен състав намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С определение № 1113 от 31.01.2024г. по адм. дело № 9845/2023г. Върховният административен съд, шесто отделение е оставил без разглеждане искането на Р. Куцова за отмяна на влязло в сила определение № 83/19.04.2021г. по адм. дело № 128/2021г. по описа на Административен съд – Перник град и е прекратил производството по делото. След извършена служебна проверка за допустимост на искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т.4 АПК съдът е приел, че същото е подадено след изтичане на едногодишния срок по чл. 240 ал. 1, т. 1 АПК. Посочил е, че определението на административния съд е влязло в сила на 19.04.2021 г. и на същата дата е влязло в сила, а искането за отмяна е подадено на 17.07.2023 г., т.е. след изтичане на преклузивния срок по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК. Изложил е съображения, че макар основанието за отмяна да е възникнало на 24.04.2023г., след изтичане на срока по чл.240, ал.1, т.1, то срокът е преклузивен и подаденото искане е процесуално недопустимо. Поради това съдебният състав е оставил без разглеждане искането за отмяна и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Съгласно чл. 240, т. 1 и т.4 АПК отмяна може да се иска в тримесечен срок от деня, в който на подателя на искането е могло да стане известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство - в случаите по чл. 239, т. 1, но не по-късно от една година от влизане в сила на акта, а в хипотезата на чл. 239, т.4 – от влизане в сила на последното решение. Определението на АС - Перник, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 19.04.2021г. и едногодишният преклузивен срок по чл. 240 АПК е изтекъл на 19.04.2022. Съобразявайки, че искането за отмяна е подадено на 17.07.2023г., тричленният състав на Върховния административен съд обосновано е приел, че то е просрочено. Не е приложима хипотезата за подаване на искането в срок от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, тъй като тримесечният срок по чл. 240, ал. 1 АПК се поглъща от едногодишния срок по чл. 240, ал. 1 АПК. При всички случаи, когато е изтекла една година от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска, искането за отмяна е недопустимо. Тримесечният срок от откриване на новото обстоятелство се прилага само в рамките на едногодишния срок от влизане в сила на акта, което е видно и от редакцията на законовия текст – „но не по-късно от една година…“. Сроковете по чл. 240 АПК са преклузивни и изтичането им погасява правото да се иска отмяна. Неоснователно се твърди в частната жалба, че съдът не е взел предвид искането за отмяна по чл. 239, т.4 АПК. В мотивите на оспореното определение изрично, съдът е посочил, че макар основанието за отмяна да е възникнало, след изтичане на срока по чл.240, ал.1, т.1 от АПК на дата 24.04.2023г., когато е влязло в сила съдебното решение за признаване на лицето на трудов и осигурителен стаж, то срокът по чл.240, ал.1, т.1 от АПК е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на искане за отмяна. Едногодишния срок по чл. 240, ал. 1 от АПК, т.е. максимално допустимият срок за подаване искане за отмяна на влязъл в сила съдебен акт и е едногодишен за всички, посочени в чл. 239 АПК основания, с изключение на основанието по чл. 239, т. 6 АПК. По изложените съображения атакуваното съдебно определение е правилно по своя резултат и като такова следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав