Определение № 47 от 12.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 185/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. С. Т., чрез назначения му при условията на чл.430 ГПК за особен представител адв. И. Г. против определение № 343/14.12.2020 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр.№ 3608/2020 г., с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 461225/31.7.2018 г. по гр.д. № 72763/2016 г. на Софийски районен съд. В жалбата се поддържа, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Според жалбоподателя неправилен е изводът на състава на ВКС, че представителната власт на особения представител, назначен на длъжника по изпълнителното дело по чл.430 ГПК е ограничена и се простира до осигуряване на правото на защита на длъжника по конкретното изпълнително дело. Поддържа се, че целта на отмяната съгласно Тълкувателно решение № 7от 31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС е защита на страните срещу порока на влязлото в сила решение: неправилността на съдебния акт и преодоляване на формираната неправилно сила на пресъдено нещо на съдебния акт. Поради връзката между силата на пресъдено нещо и изпълнителната сила, последната е в зависимост от силата на пресъдено нещо, доколкото с нея се обосновава и стабилизира изпълнителната сила, следва да се направи извод, че производството за отмяна на влязло в сила решение, е способ за защита на длъжника по конкретното изпълнително дело и особеният му представител, назначен на основание чл.430 ГПК вр. чл.47, ал.6 ГПК има надлежна представителна власт по подадената молба за отмяна. Пряката връзка между конкретното изпълнително дело в производството за отмяна на влязлото в сила решение, въз основа на което е образувано изпълнителното дело, недвусмислено е представена в чл.309 ГПК, според който ако решението бъде отменено –изпълнителното дело се спира, а в случай, че новото решение е различно от предишното-изпълнението се прекратява. По тези съображения, се поддържа, че производството за отмяна на влязлото в сила решение, е елемент от правото на защита на длъжника по конкретното изпълнително дело. В случая, приемайки, че особеният представител на длъжника не е легитимиран да подаде молба за отмяна на влязлото в сила решение, съставът на ВКС, ограничава правото на защита на длъжника. С оглед изложените съображение, се иска отмяна на обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че частната жалба е допустима –депозирана е в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна, а обжалваното определение като преграждащо по-нататъшното развитие на делото и постановено от състав на Върховния касационен съд, подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съставът на Четвърто гражданско отделение на ВКС е приел, че е ограничена представителната власт на особения представител, назначен на длъжника по изпълнителното дело по чл.430 ГПК, като тя е предназначена да осигури правото на защита на длъжника по конкретното изпълнително дело в случаите по чл.47, ал.6 ГПК или когато при пристъпване към изпълнение съдебният изпълнител констатира, че длъжникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес. По тези съображение е приел, че адв. И. Г. няма надлежна представителна власт по подадената молба за отмяна за ответника И. Т.. Доколкото не е налице адрес на ответника, на който докладчикът по делото да даде, съответно те да бъдат съобщени евентуални указания и срок за подписване на подадената молба за отмяна от И. Т., за потвърждаването й или за упълномощаване на друг адвокат, съдът е оставил без разглеждане като недопустима молбата за отмяна. Настоящият състав на Четвърто гражданско отделение приема, че частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните: Особеният представител се назначава с акт на съда, а съгласно чл.430 ГПК / изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г./ и с акт съдебния изпълнител в случаите по чл.47, ал.6 ГПК - когато ответникът не е намерен на адреса, посочен в делото и по чл.48, ал.2 ГПК – липса на известен адрес. Въз основа на акта на съда или съдебния изпълнител, особеният представител придобива възможност да извършва процесуални действия от името и за сметка на отсъстващата страна. Същото обаче е такова по движение на производството по делото /исково или изпълнително/ и затова неговите последици се проявяват само в рамките на производството, по което е постановено, т.е. представителната му власт е ограничена в рамките на това производство. Трайната съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 623/28.12.2017 г. по ч. гр.д. № 2873/2017 г. на IV г.о. и определение № 206/1.06.2020 г. по ч. гр.д.№ 675/2020 г. на II т.о. на ВКС, приема, че по отношение на представителната власт на особения представител, назначен с акт на съда, приложение намира разпоредбата на чл.34, ал.4 ГПК, поради което представителната му власт важи до завършване на делото във всички инстанции. Разпоредбата на чл.34, ал.4 ГПК има предвид завършването на делото пред всички редовни съдебни инстанции, докато отмяната по чл.303 и сл. от ГПК е средство за извънинстанционен контрол на влезлите в сила решения. Това ограничение важи и за представителната власт на особения представител, назначен с акт на съдебния изпълнител в изпълнителното производство, поради което представителната му власт важи само в рамките на изпълнителния процес при осъществяване защитата на длъжника, поради което последният не може да подаде молба за отмяна и да представлява страната в това производство, освен ако не е изрично упълномощен за това действие. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение