Определение № 521 от 22.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 546/2012 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба С. И. А. и Г. А. А. против определение № 537/19.09.2012 г. постановено по в.ч.гр.д.№ 423/2012 г. на Апелативен съд – В.. Частната касационна жалба е процесуално допустима и е подадена в срок. С обжалваното определение, състав на АС – Варна е потвърди определение на Окръжен съд, с което на основание чл.77 от ГПК ищецът по делото, е осъден да заплати дължима държавна такса по делото, който при предявяването на иска не е била събрана, с оглед неправилно определяне на нейния размер. Съдът е приел, че неизпълнението на задължението за внасяне на държавна такса в пълнен размер не отпада, макар да не е било констатирано преди постановяване на съдебното решение по спора. Производството по делото е приключило, като първоинстанционното решение е обезсилено, поради постигната и одобрена от съда извънсъдебна спогодба. В изложението на касационните основания се сочи правни въпроси, свързани с процесуалната възможност на съда да се произнася с определение по чл.77 от ГПК относно дължима, но несъбрана своевременно държавна такса, след приключването на спора пред съда. Твърди се, че произнасянето на ВКС по този правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като липсва задължителна съдебна практика – основание за допустимост на касационното обжалване, според касаторите, съгласно чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Последователна е практиката на ВКС, че дължимата, но невнесена държавна такса е финансово-правно задължение към бюджета и събирането на сумите по това задължение се извършва служебно от съда, като процесуалния ред за това е именно по реда на чл.77 от ГПК. В този смисъл са опр.№214/04.10.2012 г. по т.д.№ 555/2012 г. на ВКС, І т.отд., опр.162/30.12.2008 г. на ВКС, по гр.д.№ 4328/2008 г. на ІІІ гр.отд. и др. Наличието на постоянна практика по поставения правен въпрос от касаторите, изключва наличието на касационното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, сочено от касаторите, доколкото разрешението, дадено от въззивния съд е в унисон с тази практика. Предвид изложеното, не са налице основания за допускане до касационно обжалване на постановеното определение от въззивния съд. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия