Определение № 119 от 04.06.2010 г. на ВКС по д. № 379/2010 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК. В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на „Балканкар –Мизия” А., Бяла Слатина, срещу въззивното решение на Окръжен съд – Враца по гр.д. №686/09 г., с което са уважени предявените от Р. Х. срещу дружеството искове за трудово възнаграждение в размер на общо 1 355 лв., ведно с изтеклата до исковата молба и дължимата след нея до изплащане на сумата законна лихва и за социални разходи за храна в размер от общо 500 лв., ведно със законната лихва и сторените деловодни разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, но е допустима само срещу решението на ОС по иска за тр. възнаграждение, с обжалваем интерес над 1000 лв. – чл.280, ал.2 от ГПК. Срещу решението в останалата част – по претенцията за разходи за храна, жалбата е недопустима на посоченото процесуално основание и следва да остане без разглеждане. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване за подлежащата на такова част от решението на ОС, по иска за тр. възнаграждение. Касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Сочи, че същественият за спора процесуален въпрос: как следва да е предявена претенцията – помесечно или за общата неизплатена сума за определен период / както е в случая/ е решен от въззивния съд в противоречие с две приложени решения на ВКС без задължителен характер - №202/97 г. и №11/2002 г.. Материалноправният въпрос от предмета на спора за началния момент, от който се дължи законната лихва по чл.245, ал.2 от КТ – дали след покана до работодателя или от възникване на задължението, както е приел въззивният съд, според касатора е решен в противоречие с решение №34/09 г. на РС Брезник, без данни за влизане в сила и се решава противоречиво от съдилищата, видно от решение на ВТОС по гр.д. №191/06 г., също без данни за влизане в сила. По процесуалния въпрос не е налице твърдяното противоречие на въззивното с решенията на ВКС – видно от мотивите им, искът за неплатено тр. възнаграждение е предявен за посочен в исковата молба период и уважен съобразно установеното за това има ли и каква е неизплатената част от дължимото за периода тр. възнаграждение, както е и в случая. Противоречивото решаване на материалноправния въпрос пък не е обосновано и установено от касатора с влезли в сила решения – ТР №1/10 г.. Касационните оплаквания за необоснованост на въззивното решение и допуснати съществени нарушения на съдопроизодствени правила, ВКС не разглежда в това производство. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.