Определение № 294 от 11.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 663/2016 г.

ВКСII търговско отделение11.12.2017

Ruling

ИЗМЕНЯ постановеното от състав на второ търговско отделение на ВКС решение № 87 от 01.09.2017 г. по т.д. № 663/2016 г., в частта за деловодните разноски, като намалява присъдените такива в полза на [фирма], [населено място], дължими от „ ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, [населено място] от сумата общо 6 600 лева/шест хиляди и шестстотин лева/, формирана от заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство на адв. В. Х. и д.т. на 3 600 лева / три хиляди и шестстотин лева/. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Grounds

Производството е по чл. 248, ал. 1 и сл. ГПК. Образувано е по молбата на [фирма], [населено място], чрез адв. Надежда Г., с вх. на ВКС № 9558/05.09.2017 г., за изменение на постановеното от състав на второ търговско отделение на ВКС решение № 87 от 01.09.2017 г. по т. д. № 663/2016 г., в частта за деловодните разноски, поради прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от касатора [фирма], [населено място]. Ответникът по молбата, в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, чрез адв. Р. Т.., е възразил по основателността и, излагайки съображения за несвоевременност на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК и отсъствие на прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, поради фактическата и правна сложност на делото. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 248 ГПК, намира: Молбата за изменение на влязлото в сила определение на ВКС, ТК е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна. От приложения по делото протокол от проведеното на 18.04.2017 г. открито съдебно заседание се установява, че до приключване на устните състезания, молителят в настоящото производство - [фирма], [населено място], чрез своя процесуален представител - адв. Надежда Г., е направил възражение за прекомерност на претендираното от [фирма], [населено място] адвокатско възнаграждение. Поради това, следва да се приеме, че правото на молителя да иска намаление на заплатеното адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК, в случая не е преклудирано и е своевременно упражнено в рамките на законоустановения срок. Следователно, като се има предвид, уговорения с адв. С. Д. и реално заплатен адвокатски хонорар, действителната фактическа и правна сложност на делото и осъществените от страна на процесуалния представител действия, следва да се приеме, че сумата от 6 000 лв., заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство е значително завишена и подлежи на редуциране, съобразно задължителните постановки в т. 3 на ТР № 6/ 06. 11. 2013 г., по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед изложеното и на осн. чл.78, ал.5 ГПК, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет и чл.36 от Закона за адвокатурата сумата от 6 000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред касационната инстанция, следва да бъде намалена до размер на 3 000 лв. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл. 248, ал. 1 и сл. ГПК

Cited provisions

6