Определение № 245 от 02.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 1004/2011 г.

Образувано е по “искова молба” на А. Л. Я. за отмяна на решение № 84 от 28.03.2008 г. по гр.д.№ 1969/2007 г. на Софийски градски съд, с което се оставя в сила осъдителното решение 20.03.2007 г. по гр.д.№ 17726/2006 г. на СРС, 53 състав, постановено по предявения срещу него от ЗД [фирма] иск срещу с правно основание чл.402(отм.) ТЗ за сумата 782.08лв. С разпореждане № 346 от 19.07.2011 г. на Председателя на Търговска колегия на ВКС тази молба, както и подадената „частна жалба” с вх.№ 1020215/09.05.2011 г. са оставени без движение с указания да се изложат точно и мотивирано основанията за исканата отмяна. В изпълнение е подадена молба вх.№ 1034723/09.08.2011 г., в която молителят поддържа, че уваженият срещу него иск е недопустим поради наличието на валидно сключена от него застраховка „ГО” със ЗК [фирма] и тъй като постановеното по делото решение било недопустимо и нищожно, заявява, че предявява иск за връщането на неправомерно взетите му 5 158.68 лв., която сума е претендирана и с първоначалната му „искова молба”. Ответната страна ЗД [фирма] изразява становище за недопустимост на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като прецени наведените оплаквания във връзка с изискванията на чл. 303, ал. 1 ГПК, доводите на страните и данните по делото, приема следното: Отмяната на влязло в сила съдебно решение е извънреден способ за контрол върху тези съдебни актове, които се ползват със сила на присъдено нещо поради изчерпване на процесуалния ред за тяхната проверка по пътя на инстанционният контрол. В чл. 303, ал. 1 ГПК са изброени изчерпателно хипотезите при които е допустима тази отмяна. Тези хипотези не могат да се тълкуват разширително и не се припокриват с касационните основания по чл.281 ГПК, каквито са наведените от молителя, който същевременно с това търси защита на накърнено негово субективно право, която може да бъде реализирана по исков ред в редовно, а не в извънинстанционно производство, каквото е настоящето. В заключение молбата, по която е образувано настоящото дело не съдържа твърдения, които биха дали основание да се квалифицира като такава за отмяна по чл. 301 ГПК. Тя е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея дело да бъде прекратено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение