Определение № 1065 от 30.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 664/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Е. И. Й. ЕГН [ЕГН], [населено място], приподписана от адвокат Б. Ц. против въззивно решение на Окръжен съд-Монтана, постановено на 21.01.2011 г. по гр. д. № 355/2010 г., с което е потвърдено решение на Районен съд-Монтана от 15.07.2010 г. по гр. д. № 121/2010 г., с което са отхвърлени предявените от Е. И. Й. против ДФ „Земеделие”, [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно дисциплинарно уволнение от длъжността „началник отдел” в отдел „Регионален технически инспекторат” на Областна дирекция – М. със заповед № 106/8.01.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, [населено място] за нарушение на трудовата дисциплина /неизпълнение на трудови задължения по т. 3 от длъжностната му характеристика/ неупражняване на контрол при съставяне на контролен лист, отразяващ резултатите от извършена от подчинения му служител И. М. проверка на място, констатирано при извършена проверка на Районен технически инспекторат – М. от служители на отдел „Борба с измамите и противодействие на корупцията” при ДФ „Земеделие”, извършена по искане на Областна дирекция на МВР-М., резултатите от която са материализирани в докладна записка вх. № 03-0416/13279/19.1.2.2009 г. /раздел ІІІ, т. 1-8/. Приложено е изложение относно допустимостта на касационното обжалване с позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и Р. № 204/17.04.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2941/2001 г., ІІ г. о., от съдържанието на което може да се формулира правен въпрос, касаещ правното значение на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ за задължително съдържанието на заповедите за налагане на дисциплинарно наказание и последици при липса на изложени мотиви в съответствие с тези изисквания. Приложено е копие от посоченото съдебно решение. За ответника по касация Държавен фонд „Земеделие”, [населено място] е подаден писмен отговор от процесуален представител юрисконсулт К. Т.. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. При преценка за допустимост на касационната жалба като взе предвид доводите на страните и данните по делото, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното: Основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато с обжалваното въззивно решение правният въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ /ДВ, бр. 59/22.07.1994 г., отм./; с тълкувателни решения на ОСГТК, на ОСГК, на ОСТК или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК /т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС/. Конкретният случай не е такъв. С изложението касаторът се е позовал на решение № 204/17.04.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2941/2001 г., ІІ г. о., постановено от състав на ВКС в производство по чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК/отм./, което не попада в обсега на задължителната съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос /т. 3 на цитираното тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г./. В случая не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. По уточнения от касационната инстанция правен въпрос въззивният съд се е произнесъл в съответствие с решение № 204/17.04.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2941/2001 г., ІІ г. о., на което касаторът се е позовал. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение