Решение № 1829 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14953/2013 г.

Решение № 1829 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14953/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 5632 от 22.08.2013 г. по административно дело № 5627/2013 г., постановено по жалба на Христа Кънчова Илиева от гр. София, Административен съд - София-град (АССГ) е: 1) отменил решение № РО-244/24.04.2013 г. на директора на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) и разпореждане № 8803169370-880316/15 от 19.02.2013 г., издадено от ръководителя по пенсионно осигуряване (ПО) при същото управление; 2) разпоредил връщане на делото като административна преписка на ръководителя по пенсионно осигуряване при Столично управление "Социално осигуряване" за ново произнасяне с разпореждане - за изплащане на наследствената пенсия за осигурителен стаж и възраст на Христа Кънчова Илиева, съобразно даденото тълкуване на закона в мотивите на съдебното решение, задължително за административния орган, като е определен срок за решаване на въпроса по същество - 14-дневен срок от влизане в сила на решението; 3) осъдил Столично управление "Социално осигуряване" да заплати на Христа Кънчова Илиева сумата от 150 лева за разноски. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Териториално поделение София-град на Националния осигурителен институт, действащ чрез пълномощника юрисконсулт Радуцов. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и предл. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът претендира отмяна на съдебното решение и оставяне в сила на решението на директора на СУСО. Ответницата по касация Христа Кънчова Илиева от гр. София, чрез процесуалните представители адв. Попова, адв. Добревски и адв. Замфиров, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, да се остави в сила атакуваното с нея решение на АССГ като правилно, както и да й се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение, направени за производството пред Върховния административен съд. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която обжалваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка. Въз основа на молба от 10.09.2007 г. и уверение № 154 от 29.08.2007 г., че е записана през учебната 2007 г. да изучава "право" в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", на Христа Кънчова Илиева е възстановена наследствената пенсия за осигурителен стаж и възраст с разпореждане № 8803169370/19.09.2007 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при СУСО, считано от 10.09.2007 г. На 14.12.2012 г. Илиева е представила уверение от Софийския университет, съгласно което е дипломирана на 12.12.2012 г. На 25.01.2013 г. Христа Кънчова Илиева е депозирала жалба пред директора на СУСО, с искане да й бъде възстановена наследствената пенсия за срок от 6 месеца, през които тя е стажант-юрист, и е приложила заповед на министъра на правосъдието от 21.12.2012 г. и акт за встъпване в длъжност от 02.01.2013 г. С процесното разпореждане от 19.02.2013 г. на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО пенсионният орган е прекратил наследствената пенсия на Христа Кънчова Илиева, считано от 13.12.2012 г., и й е отказано възстановяването по съображения, че е дипломирана и вече не е учаща, като се е позовал на чл. 34, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Разпореждането е атакувано от Илиева пред директора на СУСО. При осъщественият административен контрол с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 24.04.2013 г. директорът на СУСО не е уважил сезиралата го жалба, като е приел, че обучението приключва с дипломирането и съответно правилно пенсията е прекратена след полагането на последния държавен изпит и няма основание за възстановяването й при започване на задължителен юридически стаж. Решението на Административен съд - София-град, с което жалбата на Христа Кънчова Илиева е уважена като основателна, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Подложеният на касация съдебен акт е постановен при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани правни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения контролен акт на ръководителя на ТП на НОИ и на потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган) решаващият съдебен състав е извел обоснован извод, че процесното решение на директора на СУСО е издадено в противоречие с приложимия материален закон (чл. 146, т. 4 от АПК). Провеждането на стаж като стажант-юрист е задължителен елемент от сложния фактически състав по придобиване на юридическа правоспособност по Закона за съдебната власт. Правилно в тази връзка съдът е приел, че до полагане на държавния практико-теоретичен изпит след задължителния стаж дипломираните студенти-юристи не са придобили юридическа правоспособност и професионална квалификация, за да могат валидно да упражняват професията си, следователно продължават обучението си, продължават да учат и имат право да получават наследствена пенсия по чл. 82, ал. 1 от КСО (ако отговарят на другите условия по тази норма, което в случая е безспорно) през време на 6-месечния задължителен стаж и до успешното полагане на изпита за правоспособност. Целта на обучението по дадена специалност и дипломирането на студенти винаги е получаването на правоспособност да се упражнява съответната професия. За упражняването на юридическа професия законодателят е поставил задължителното изискване юристът да притежава удостоверение за правоспособност, като завършилите висше образование по специалността "право" придобиват юридическа правоспособност едва след шестмесечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит след това (чл. 294, ал. 1 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/). По време на задължителния неплатен предварителен практико-теоретичен стаж стажант-юристите се запознават практически с основните функции и с организацията на органите на съдебната власт и участват в изготвянето на постановяваните от тях актове - т. е. със стажа продължава професионалното обучение на дипломираните студенти по специалността право, следователно те продължават да учат по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО и съответно стажът се включва в срока на обучение по смисъла на тази норма, до полагането на задължителния изпит за правоспособност, през което време няма основание да бъде прекратявана получаваната наследствена пенсия. Тълкуванието, направено от Министерския съвет с чл. 34, ал. 3 от НПОС (Наредба за пенсиите и осигурителния стаж) по отношение на стажант-юристите не следва да бъде прилагано по силата на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове и чл. 5 от АПК, като норма противоречаща на акт от по-висока степен (в случая на посочената от първоинстанционния съд разпоредба на чл. 294, ал. 1 от Закона за съдебната власт). Чл. 11, ал. 1 и чл. 13, ал. 1 от Наредбата за единни държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "право" и професионална квалификация "юрист" са неприложими в настоящия казус, защото тези разпоредби уреждат завършването на академичното образование от студентите по специалността "право" и дипломирането им, но не и правото да работят юридическа професия. Последното става факт едва след провеждането на задължителния теоретико-практически стаж и полагане на изпит за правоспособност (по арг. от чл. 13, ал. 3 от същата наредба). Т. е. с полагане на държавните си изпити по гражданско-правни, наказателно-правни и публично-правни науки, обучаващите се по специалността "право" спират да учат като студенти, но продължават да учат като стажант-юристи (арг. и от ал. 6 на чл. 13 от наредбата, определящ провеждания стаж като "практическо обучение на стажант-юристите"). Задължителният стаж няма самостоятелно правно значение, защото се явява своеобразно продължение на обучението по специалност "Право" от практически аспект. В допълнителните разпоредби към Кодекса за социално осигуряване не е дадено определение на израза "ако учат", употребен в разпоредбата на чл. 82, ал. 1. Следователно този израз е употребен в неговия общоприет смисъл. Според Българския тълковен речник глаголът "уча" (учат) означава възприемам, усвоявам наука, занаят и др. С оглед на този общоприет смисъл на глагола "уча" (учат), релевантната за процесния спор част от правилото на чл. 82, ал. 1 от КСО гласи така: "След навършване на 18-годишна възраст, ако усвояват наука, занаят и др., децата имат право на наследствена пенсия за срока на обучението". А, както се посочи по-горе, според чл. 294, ал. 1 от ЗСВ завършилите висше образование по специалността "право" придобиват юридическа правоспособност след 6-месечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит. Следователно с тази разпоредба законодателят е предвидил, че "усвояването на юридически занаят" (професия) включва и 6-месечен предварителен стаж, след който задължително се полага изпит за правоспособност, т. е. за правото да се упражнява юридическа професия (юридическа правоспособност), освен академичното обучение по специалността "право" в акредитирано висше учебно заведение, бъдещите юристи провеждат допълнително теоретико-практическо обучение, което се провежда в районен съд, в окръжен съд, в районна прокуратура, в окръжна прокуратура, в окръжен следствен отдел, както и при адвокат и нотариус (чл. 297, ал. 3 от ЗСВ) и завършва с полагане на изпит (също държавен) в Министерство на правосъдието по въпросник, утвърден от министъра на правосъдието (чл. 299, ал. 3 от ЗСВ). Министърът на правосъдието издава удостоверение за юридическа правоспособност на стажант-юрист, който е получил оценка "издържал" (чл. 301 от ЗСВ), а при оценка "неиздържал" стажант-юристът има право да се яви повторно на изпит след допълнителен двумесечен стаж (чл. 300, ал. 2 от ЗСВ). От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционния съдебен акт и законосъобразност на процесните административно решение и разпореждане, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на Административен съд - София-град за материална незаконосъобразност на тези административни актове. В случая пенсионният орган неправилно е приложил относимите към казуса норми на КСО и в противоречие с правилата на чл. 15, ал. 3 от ЗНА и чл. 5 от АПК е приел за приложима разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от НПОС, а не е приложил също относимата в случая норма на чл. 294, ал. 1 от ЗСВ (нормативен акт от по-висока степен), с която ал. 3 от чл. 34 на НПОС влиза в колизия. Като не е констатирал това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ също е издал незаконосъобразен акт. Предвид тези съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки решението на директора на СУСО и изпращайки преписката за ново произнасяне с конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липса на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора искането на ответницата по касация за присъждане на сторените от нея деловодни разноски за производството пред касационната инстанция е основателно. По настоящото дело те са в размер на 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Административният орган не е направил възражение за прекомерност на заплатения от опонентката му адвокатски хонорар, така че въпросът дали са налице условията по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение за производството не стои. Изложеното обуславя възлагане в тежест на Териториално поделение София-град на Националния осигурителен институт да възстанови на Илиева направените от нея съдебни разноски в размер от 500 лв.