Определение № 29 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1287/2010 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК. Постъпила е молба вх.№ 446 от 20.01.2011 г. от М. М., юрисконсулт на Камара на частните съдебни изпълнители в която се сочи, че с определение № 796 от 10.01.2011 г. постановено по същото дело, настоящият състав на ВКС е пропуснал да се произнесе по отношение на направеното искане за присъждане на разноски в касационното производство. Искането е за присъждане на разноските. Производството по гр.д. № 1287/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. е образувано по жалба на частен съдебен изпълнител Т. Н. М. срещу решение от 16.11.2009 г. на Дисциплинарната комисия към К. на частните съдебни изпълнители по дисциплинарно дело № 14/2009 г., с което му е наложено дисциплинарно наказание- глоба в размер на 6 000 лв. С определението 10.01.2011 год. настоящият съдебен състав е оставил без разглеждане жалбата, като просрочена и поради това процесуално недопустима. В проведено на 15.12.2010 год. открито съдебно заседание представителят на Камара на частните съдебни изпълнители- юрисконсулт М. М. е направила искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по което съдът не се е произнесъл с определението. При постановения резултат по делото и в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК следва в полза на К. на частните съдебни изпълнители да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят следва да заплати разноски, в случая минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако е имало такъв, а в случая за представителството на юридическото лице - ответник в съдебното производство, за представляващия го по делото юрисконсулт. Разноските се определят съгласно чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лв. Воден от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.