Определение № 614 от 18.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12214/2023 г.
ВАСПетчленен състав - II колегия18.01.2024reporting judge Вергиния Димитрова
Ruling
ОСТАВЯ В СИЛА определение№10227 от 26.10.2023г., постановено по адм. дело№279/2023г. по описа на ВАС на РБ. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА секретар: Членове: /п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА /п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА /п/ ВЕРГИНИЯ ДИМИТРОВА
Grounds
Производството по делото е по реда на чл.229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по частна жалба на Я. Николов срещу определение №10227/26.10.2023г. по адм. дело №279/2023г. по описа на ВАС, с което е оставена без разглеждане жалбата му с искане за прогласяване на нищожност на Заповед №РД-02-15-17/07.02.2014г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, в частта й, в която на основание чл.135, ал.6 от ЗУТ, е спряно прилагането на Общия устройствен план на община Царево, одобрен със Заповед № РД-02-14-776/13.08.2008г. и е прекратено производството по делото. Според жалбоподателя, определението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Моли да се отмени определението. Ответната страна – министърът на регионалното развитие и благоустройството в писмено становище оспорва подадената жалба, излага доводи за неоснователност на частната жалба и прави искане същата да бъде отхвърлена. Частната жалба е подадена в срок и е допустима,а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение тричленният състав на Върховния административен съд е оставил без разглеждане жалбата на Я. Николов с искане за прогласяване на нищожност на Заповед №РД-02-15-17/07.02.2014г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, в частта й, в която на основание чл.135, ал.6 от ЗУТ, е спряно прилагането на Общия устройствен план на община Царево, одобрен със Заповед № РД-02-14-776/13.08.2008г. и е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат тричленният състав е приел, че в хипотезата, при която е издадена Заповед №РД-02-15-17/07.02.2014г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, спирането на прилагането на действащия ОУП на община Царево, по отношение на който е разрешено изработването на изменение, настъпва по силата на закона. Съдът е прел, че при необжалваемост на заповедта, по силата на чл.124б, ал.4 от ЗУТ, е необжалваема и настъпилата по силата на закона негова последица, изразяваща се в спиране действието на ОУП на община Царево. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. С оспорената заповед е разрешено да се изготви проект за изменение на общия устройствен план за цялата територия на община Царево и Екологична оценка към него и е одобрено Заданието за проектиране на изменението на общия устройствен план, с отделен диспозитив на основание чл.135, ал.6 от ЗУТ е спряно прилагането на Общия устройствен план, одобрен със Заповед № РД-02-14-776/13.08.2008г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Съгласно чл.134, ал.1, т.1 от ЗУТ влезлите в сила общи устройствени планове могат да се изменят, когато настъпят съществени промени в обществено-икономическите и устройствени условия, при които е съставен планът. Съгласно нормата на чл.124, ал.2 от ЗУТ разрешение за изработване на проект за общ устройствен план или за изменение на действащ общ устройствен план на селищно образувание с национално значение и на общините по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие се дава със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Съгласно чл.124б, ал.1 от ЗУТ, с разрешенията по чл.124 от ЗУТ се одобряват и заданията по чл.125. В този смисъл е и разпоредбата на чл.19, ал.2 от ЗУЧК, уреждаща, че възлагането на изработването на общите устройствени планове по чл.18, ал.1, т.2, както и техните изменения се извършва от министъра на регионалното развитие или от кмета на общината след съгласуване с министъра на регионалното развитие. Съгласно пар.2 от ДР на ЗУЧК,за неуредените в глави трета, четвърта и пета въпроси се прилагат разпоредбите на ЗУТ. Нормата на чл.136, ал.1 от ЗУТ регламентира, че проектите за изменения на устройствените планове на основанията по чл.134, ал.1 и 2 се изработват, съгласуват, обявяват, одобряват и влизат в сила при условията и по реда на раздел трети от глава седма. В конкретната хипотеза като правно основание на обжалваната заповед е посочена и разпоредбата на чл.134, ал.1, т.1 от ЗУТ, като проектът за изменение на ОУП на община Царево се реализира по реда на раздел трети на глава седма на ЗУТ. Правилото на чл.124б, ал.4 от ЗУТ регламентира, че решенията и заповедите по чл.124 и 124а не подлежат на оспорване. Съдебният контрол за законосъобразност и валидност на заповеди от категорията на процесната е изключен. Недопустимо е оспорването на заповедта и в частта й относно разпореждането за спиране прилагането на действащия ОУП на община Царево. Заповедта в тази й част е основана на разпоредбата на чл.135, ал.6 от ЗУТ, съгласно която мотивираните предписания за допускане изработването на проект за изменение на плана спират прилагането на действащите устройствени планове в частите, за които се отнасят. Касае се до пряка законова последица от разрешението за изработване изменение на действащия ОУП. Спирането е по силата на законовата норма и обективирането му в обжалваната заповед не поставя същото в зависимост от волята на органа, поради което в тази част липсва акт подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност-основание за прекратяване по чл.159, т.1 от АПК. Като е оставил без разглеждане жалбата на Я. Николов и е прекратил производството тричленният състав на ВАС е постановил определение в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховния административен съд, петчленен състав
Cited provisions
14- чл. 159, т. 1 АПК
- чл. 124, ал. 1 ЗУТ
- чл. 124, ал. 2 ЗУТ
- чл. 124, ал. 4 ЗУТ
- чл. 124 ЗУТ
- чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ
- чл. 135, ал. 6 ЗУТ
- чл. 136, ал. 1 ЗУТ
- чл. 19, ал. 2 ЗУЧК
- чл. 124
- чл. 125
- чл. 134, ал. 1
- чл. 18, ал. 1, т. 2
- чл. 229