Решение № 9123 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14019/2019 г.

Решение № 9123 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14019/2019 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. П. чрез нейния пълномощник срещу решение № 1878/09.10.2019 г. по адм. д. № 905/2019 г. на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-кметът на район "Централен" при община Пловдив чрез своя процесуален представител в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу заповед №РД-19-146/12.02.2019 г., издадена от кмета на район "Централен" - община Пловдив, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ й е наредено да премахне незаконен строеж "Триетажна жилищна сграда с идентификатор 56784.520.943, 1, в имот частна общинска собственост, представляващ УПИ I-1695, кв. 512 по плана на Първа градска част - гр. Пловдив, с ИД № 56784.520.943, административен адрес ул. "Крумово" № 13 г. като построен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: С оглед вида на спорния строеж и разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ издателят на заповедта е компетентният за издаването й орган. В тази връзка е представена и заповед № 130 А556 от 05.03.2013 г. на кмета на община Пловдив. При издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на процедурни норми. Касае се за новоизградена сграда в момент след 2000 г. и до 2004 г., когато сградата е отразена в кадастралната карта и кадастралния регистър. Сградата е изградена след и на мястото на паянтово жилище и по отношение на нея не е отстъпвано право на строеж. Спрямо незаконния строеж не са налице предпоставките за търпимост на същия по смисъла на пар. 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ. Липсва нарушение и на чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Чл. 8, ал. 1 от Конвенцията гарантира правото на жилище. Чл. 8, ал. 2 определя границите на допустима намеса на държавата в това право в изключение от общия принцип на ненамеса. В настоящия случай намесата при упражняване на това право е осъществена при условията на чл. 8, ал. 2 от Конвенцията - засягането е предвидено в закона, тъй като е предвидено премахване на строежи, изградени без строителни книжа. Мярката е в съответствие и на целта по ал. 2 на чл. 8 от Конвенцията, а именно насочена е към охрана на здравето на обитателите, предвид на това, че правилата и разрешителния режим за строежите е създаден с оглед осигуряването на здравина, стабилност, устойчивост на строежите. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че видно от представените доказателства-удостоверение от 1991 г. на Общинския народен съвет-осмо кметство, отстъпеното право на строеж се отнася до южната част от западното паянтово жилище, което в никакъв случай не е идентично с процесната новопостроена сграда. Процесната сграда и по твърденията на самата жалбоподателка, е изградена след и на мястото на въпросното паянтово жилище и по отношение на нея не е отстъпено право на строеж. В този смисъл ирелевантни са възраженията в касационната жалба, че новата сграда е стъпила изцяло върху стъпката на старата сграда. Неоснователни са и твърденията в касационната жалба, че липсва еднозначна индивидуализация на осъщественото от касаторката строителство, което може да бъде квалифицирано като липса на конкретно подлежащо на изпълнение разпореждане на административния орган. В случая се касае за триетажна масивна постройка с приблизителна площ от 50 кв. м., изпълнена със стоманобетонови елементи и стоманобетонови плочи, с ограждащи тухлени стени, измазана и боядисана с монтирани дограми и прозорци, свързана с ел. и водоснабдителната и канализационни мрежи. Поради това правилен е изводът на решаващия съд, че строежът е описан ясно и недвусмислено, още повече, че се касае за строеж, който е заснет като самостоятелен кадастрален обект по кадастралната карта и в заповедта изрично е посочен неговия индентификатор. Поради това е налице и ясно и конкретно разпореждане за премахване на индивидуализиран строеж. За процесната новопостроена сграда липсват строителни книжа. Тази характеристика квалифицира строежа като незаконен, което е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като процесната, годна да предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна само ако спрямо незаконния строеж са налице предпоставките за търпимост. Изследването на търпимостта е в зависимост от времеизвършването на строежа. Дори годината на построяване да не е отразена в обжалваната заповед, то това не е основание за нейната незаконосъобразност, тъй като съдът служебно следва да установи този факт с оглед задължителната му преценка на търпимостта на незаконния строеж. В тази насока настоящата инстанция споделя доводите на решаващия съд, че се касае за новоизградена сграда на мястото на премахнати паянтови сгради в момент след 2000 г. до 2004 г., когато сградата вече е отразена в кадастралната карта и кадастралния регистър. Това е така, тъй като в кадастралните основи на ПУП-ЗРП от 1994 г. и на РУП, одобрен през 2000 г. са отразени само едноетажни сгради в имота-една масивна жилищна и осем паянтови жилищни сгради и една паянтова стопанска сграда, като нито една от тях не съвпада с конфигурацията на процесната сграда. Поради това ако сградата е построена през 2004 г., то за нея не са налице предпоставките за търпимост на същата, тъй като построяването е извън допустимия период на застрояване до март 2001 г. В разглеждания аспект съдът е направил изследване на предпоставките за търпимост ако сградата е построена до 31.03.2001 г. и направените констатации за липса на търпимост се подкрепят от доказателствата по делото. Дори сградата да е построена през 1996 г., както твърдят разпитаните по делото свидетели, то тя не е декларирана пред одобряващия орган, поради което не са налице условията на пар. 16, ал. 2 и ал. 3 ПЗРЗУТ. Към този момент действащият застроителен план за процесния УПИ I-1695, кв. 512, е одобреният през 1994 г. По предвижданията на този застроителен план в имота е предвидено 3-етажно жилищно застрояване, отдръпнато от уличните регулационни линии от север и северозапад и съвпадащо с уличната регулационна линия от запад, както и едноетажно обществено застрояване от север и от северозапад. Същото застрояване е предвидено и по действащия РУП, одобрен през 2000 г., като е уточнена ширината на едноетажното обществено застрояване. Процесната сграда попада в очертанията на предвиденото застрояване, както за предвиденото 3-етажно жилищно застрояване, така и за предвиденото 1-етажно обществено застрояване, а ъгълът й от североизток видимо допира или застъпва уличната регулационна линия от север. С оглед така установеното застрояване законосъобразен е изводът на решаващия съд, че фактът на застъпване на строежа с уличната регулация го прави недопустим изядяло, независимо от това, че част от него попада в очертанията на предвиденото триетажно жилищно застрояване. Поради това съответно на материалния закон е заключението на съда за липса на търпимост спрямо процесния строеж. Същият не може да бъде частично търпим, както се твърди в касационната жалба, тъй като търпимостта се отнася до целия строеж. Правилен е и изводът на съда за липса на нарушение на чл. 8 от ЕКЗПЧОС, а възражението в касационната жалба в тази насока е неоснователно. Настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че наложеното отговаря на изискванията за съразмерност на предприетата мярка с оглед чл. 6 от АПК и чл. 8 от ЕКЗПЧОС, съобразявайки факта, че разрешителния режим за строежи е въведен с оглед именно опазване живота и здравето на гражданите и спазването на определни разпоредби и стандарти относно здравината, конструктивните изисквания, устойчивост, съответно безопасност за живущите на строежите. В тази връзка следва да се подчертае, че мярката не е в противоречие с чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Защита по чл. 8 би могъл да търси собственик, който обаче е изряден и стриктно спазва установените нормативни разпоредби в случая за изграждането на строежите, тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Чл. 8, ал. 1 от Конвенцията гарантира правото на жилище. Чл. 8, ал. 2 определя границите на допустима намеса на държавата в това право в изключение от общия принцип на ненамеса Ал. 2 на чл. 8 от Конвенцията допуска намесата на държавните власти в ползването на това право в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В настоящия случай намесата при упражняване на това право е осъществена при условията на чл. 8, ал. 2 от Конвенцията - засягането е предвидено в закона, тъй като е предвидено премахване на строежи, изградени без строителни книжа и в противоречие с предвиждането на ПУП (какъвто е настоящия случай), насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално. Мярката е в съответствие и на целта по ал. 2 на чл. 8 от Конвенцията, а именно насочена е към охрана на здравето на обитателите, предвид посоченото и от съда, че правилата и разрешителния режим за строежите е създаден с оглед осигуряването на здравина, стабилност, устойчивост на строежите. При извършване на незаконен строеж и при липса на проверена от специалисти проектна документация, изградените строежи могат да представляват заплаха, поради и което е въведена законово мярката за премахването им. Съгласно конвенцията намесата е допустима и за защита на правата и интересите на другите, като в настоящия случай е налице и тази предпоставка за прилагане на изключението по ал. 2 на чл. 8 от ЕКЗПЧОС, тъй като спорният строеж попада частично в улица, която е предвидена и създадена в интерес на общността. В този смисъл дори това да е единствено жилище, то частичното му местонахождение върху улицата, която е публична общинска собственост, засяга интересите на останалите членове на обществото, които следва да доминират на личния такъв на определено лице. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът е постановил решение при правилното приложение на материалния закон. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуални норми и спряно него не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Поради това решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,