Определение № 50034 от 22.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3485/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е от П. Н. Г., чрез адв. И. К. И., молба („частна жалба“) вх. № 509687/02. 12. 2022 г. (съдържаща се в точка 2 от частната жалба), уточнена с молба („частна жалба“) вх. № 509774/06. 12. 2022 г. и с молба вх. № 509966/13. 12. 2022 г., за изменение на определение № 50165 от 10. 10. 2022 г. по гр. д. № 3485/2022 г. на ВКС, 1 г.о., в частта за разноските, чрез отмяната му в частта, с която П. Н. Г. е осъден да заплати на П. И. Ш. сумата 2000 лв. разноски за производството по отмяна и отхвърляне изцяло на претенцията за разноски, евентуално – чрез намаляване размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, поради прекомерност на последното. Твърди се, че договорът за правна помощ, съдържащ и разписка за платен адвокатски хонорар, не е подписан от П. И. Ш., а и да е подписан – не е извършено реално плащане на договореното адвокатско възнаграждение от 2000 лв., поради което претенцията за разноски на ответницата по молбата П. Ш. е неоснователна. Евентуално, ако съдът приеме оспорването за неоснователно, се иска намаляване, поради прекомерност, размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение. Ответницата по молбата П. И. Ш. не е подала отговор на същата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на молителя и прецени данните по делото, прие следното: Молбата по чл. 248 ГПК е допустима, а разгледана по същество – частично основателна. Производството по настоящото дело е било образувано по подадена от П. Н. Г., чрез адв. И. К. И., молба вх. № 5018081/04. 02. 2020 г. на СРС, уточнена с молби вх. № № 25132204/23. 08. 2021 г., 25132203/23. 08. 2021 г., 25140831/20. 09. 2021 г., 25007469/01. 02. 2022 г., 25009066/07. 02. 2022 г., за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, на решение № I-47-25 от 19. 02. 2011 г. по гр. д. № 21019/2009 г. на Софийски районен съд, 47 състав, потвърдено с решение от 22. 12. 2011 г. по гр. д. № 4970/2011 г. на Софийски градски съд, II „г“ състав, недопуснато до касационно обжалване с определение № 223 от 06. 04. 2012 г. по гр. д. № 269/2012 г. на ВКС, 2 г.о. С писмен отговор ответниците по молбата за отмяна Я. Ц. Ч. и В. Р. Ч., както и П. И. Ш. (законен наследник и правоприемник по чл. 227 ГПК на ответницата по иска по чл. 108 ЗС Л. Ж. Г.), чрез пълномощника си адв. К. Я.-М., са изразили становище за недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна. Претендирали са и присъждане на направените по делото разноски. Подаден е отговор и от ищцата Б. П. Д., с който се поддържа допустимост и основателност на молбата за отмяна. С определение № 50165/10. 10. 2022 г. подадената молба за отмяна не е допусната до разглеждане и производството по делото е прекратено, което ангажира отговорността на молителя към ответниците по молбата за направените от последните разноски, в какъвто смисъл има и своевременно направено искане. Поради това и предвид обстоятелството, че прекратителното определение има приключващ делото характер по смисъла на чл. 81 ГПК, съдът е присъдил в полза на П. И. Ш. сумата 2000 лв. разноски в производството по отмяна, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение. Прието е, че размерът на адвокатското възнаграждение е договорен с представения договор за правна помощ и защита от 06. 03. 2022 г., за процесуално представителство на лицето до приключване на производството по отмяна пред Върховния касационен съд. В договора се съдържа и изявление на адв. К. Д. Я.-М., че е получила в брой уговореното възнаграждение от 2000 лв. на 06. 03. 2022 г. Неоснователен е доводът на молителя, че договор за правна помощ и съдействие не между П. Ш. и адв. Я.-М. не е сключен и реално плащане на сумата 2000 лв. не е осъществено, тъй като представеният по делото договор от 06. 03. 2022 г. не е подписан от П. И. Ш.. На първо място, получаването на адвокатско възнаграждение от 2000 лв. е удостоверено с инкорпорираната в договора разписка, подписана от адвокат Я.-М., чийто подпис не е оспорен. На следващо място, от визуалното сравнение на подписа на П. Ш. с подписи на същата, положени в други документи (извършването на каквото молителят П. Г. е поискал в последната уточняваща молба от 13. 12. 2022 г.) не се установяват разлики между саморъчния текст (три имена) и подписа на П. И. Ш. на оспорения договор за правна помощ и съдействие и саморъчно изписаните имена и подпис, положени от П. И. Ш. на други документи: на пълномощното от 06. 03. 2022 г. (л. 98 от делото на ВКС), чиято автентичност не е оспорена, на отговори на молбата за отмяна, подписани и лично от П. И. Ш. (на л. 92, 93, 95, 97 от делото на ВКС), чиято автентичност също не е оспорена, на лично получено от същата на 4. 03. 2022 г. съобщение (л.121 от делото на ВКС), на договора за правна помощ и защита от 12. 12. 2022 г. За разрешаване на повдигнатия процесуалноправен спор не е необходимо допускане на съдебно-графична експертиза, тъй като данни за сключване на договора и плащане на адвокатското възнаграждение по същия от 2000 лв. се съдържат и в представеното по дело пълномощно от 06. 03. 2022 г., чиято автентичност не е оспорена, както и в съдържащата се в договора за правна помощ разписка, подписана от адвокат Я.-М., чийто подпис също не е оспорен от молителя). Допустимо и основателно е направеното в молбата по чл. 248 ГПК възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Тъй като за администриращия молбата за отмяна съд и за ВКС не съществува задължение за изпращане на подадените отговори по чл. 306, ал. 3 ГПК и приложенията към тях на молителите по чл. 303, съотв. 304 ГПК, и предвид обстоятелството, че пред Върховния касационен съд не е провеждано открито съдебно заседание, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено в срока за подаване на молбата по чл. 248 ГПК, е заявено своевременно. Размерът на уговореното и платено от ответницата по молбата за отмяна П. Ш. адвокатско възнаграждение от 2000 лв. за изготвяне на отговор на молбата за отмяна и процесуално представителство пред касационната инстанция в производството по отмяна е прекомерно. Защитеният имуществен интерес на ответницата по молбата за отмяна П. Ш. (наследник на ответницата по иска по чл. 108 ЗС, предявен за имот с проектен планоснимачен № ***, с площ от 318, 62 кв.м., Л. Ж. Г.) възлиза на 11938, 40 лв., съгласно данъчната оценка на имота (л. 103 от делото на ВКС). Съгласно чл. 9, ал. 4, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакциите им към 06. 03. 2022 г., в случая минималният размер на адвокатското възнаграждение за изготвяне на отговор на молба за отмяна възлиза на 651,58 лв. Преценявайки тези обстоятелства, фактическата и правна сложност на делото, обема и сложността на извършените от пълномощника на ответницата по молбата П. Ш. – адв. Я.-М. процесуални действия, настоящият състав намира, че от платеното от П. Ш. възнаграждение в размер на 2000 лв. следва да й се присъди, на осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 5 ГПК, сумата 652 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,