Определение № 3586 от 17.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1897/2023 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Енергоразпределение Север”АД [населено място], представлявано заедно от всеки двама Х., К. и В., чрез процесуалният представител адвокат М. против въззивно решение № 41 от 30.01.2023г. по в.гр.д. № 270 по описа за 2022г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение № 266 от 31.08.2020г. по гр.д. № 459/2020г. на Районен съд Горна Оряховица като е прието за установено в отношенията между страните, че А. С. Г. не дължи на „Енергоразпределение Север” АД сумата от 11 969.86лв., представляваща стойността на служебно начислена електрическа енергия за периода 14.06.2016г.-18.12.2020г., за обект, находящ се в [населено място], [улица], за което е издадена фактура № [ЕГН] от 23.03.2020г. Към касационната жалба е приложено изложение, в което са поставени следните въпроси, на основание чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК: 1. Кои са юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на чл.55 ПИКЕЕ и обуславящи имуществена отговорност на потребителя на електрическа енергия за заплащане на количеството енергия, измерено в неизведен на дисплея на електромера регистър? Правно значим ли е за реализирането на отговорността на потребителя по този ред точния времеви интервал, в който това количество енергия е измерено, както и причините за това? Позовава се на противоречие с приетото в решения по гр.д.№ 4511/2021г.на ІV г.о., гр.д.№ 3085/2021г.на ІV г.о. гр.д.№ 1629/2021г.на ІV г.о., 2. Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено с косвени доказателства? Когато за конкретен факт липсват преки свидетелства, следва ли да се приеме, че той не се е осъществил? Следва ли съдът да прецени установените факти и да приеме за установен и факт, който обикновено според опитните правила съпътства друг, установен по делото факт? Позовава се на противоречие с приетото в конкретно цитирани множество решения, 3. Подлежат ли на установяване факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото? Въззивният съд може ли да приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен и че е включен в предмета на делото? Прилага множество решения, на които счита, че въззивният акт противоречи. Според касатора постановеният въззивен акт е и очевидно неправилен, доколкото изцяло противоречи на дадените указания от касационната инстанция, дадени след връщане на делото за ново разглеждане. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от А. С. Г., чрез процесуалният представител адвокат Т., с който се оспорва както нейната допустимост, така и основателност. Излага подробно съображения по съществото на спора, включително и такива, които се навеждат за първи път пред касационната инстанция. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното: Делото е за втори път пред касационната инстанция, след като с решение № 47 от 7.04.2022г. по гр.д.№ 2659/2021г. на ІІІ г.о., е бил отменен първият постановен въззивен акт като очевидно неправилен, „игнориращ правното действие на текстове от нормативен акт – чл.55, вр. чл.49 ПИКЕЕ от 2019г.“ и незачитащ „нормативната същност на приложимите към спорното правоотношение разпоредби от ПИКЕЕ и тяхното правно действие /при съобразяване с §2 ПЗР от ПИКЕЕ/, в разрез с основното начало на гражданския процес – принцип на законност, установен в чл.5 ГПК“. Делото е върнато на въззивния съд със задължителни указания за допускане на нова експертиза, с участие и на софтуерен специалист, за изясняване на конкретно посочени релевантни за спора въпроси. При новото разглеждане на делото, след назначаване и приемане на заключение на нова експертиза, изготвена с участие на софтуерен специалист, въззивният съд е счел предявеният иск за основателен, с решаващият мотив, че независимо, че е установено, че монтираното СТИ е било ново, „не е ясно имало ли е нулеви показатели, т.е. натрупването кога се е състояло – дали след монтиране на СТИ в процесния обект“. Настоящият съдебен състав счита, че касационно обжалване следва да се допусне по поставените от касатора първи и втори въпроси, касаещи юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на чл.55 ПИКЕЕ и обуславящи имуществена отговорност на потребителя на електрическа енергия за заплащане на установеното като потребено количество енергия и начинът по който същите могат да бъдат доказани. Те са от значение за изхода на спора и е възможно да са разрешени в противоречие с установената практика, съгласно която съдът е длъжен да прецени установените факти и да приеме за установен и такъв факт, който обикновено, според опитните правила съответства на друг, вече установен по делото факт /вж.напр.решения по гр.д.№ 3085/2021г.на ІV г.о.и посочените в него, както и по гр.д.№ 2206/2020г.на ІV г.о./ Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение