Решение № 181 от 29.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 184/2010 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. П. П. против определение №122/18.02.2010 г., постановено по гр.д. № 131/2010 г. на Окръжен съд – Русе. Не е постъпил отговор от ответника по частната касационна жалба. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се разгледа по същество, следва да са налице предпоставките на разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК, относно допускането до касационно обжалване на определението на въззивния съд – при условията на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. За да потвърди обжалваното пред въззивния съд определение, съдът е приел, че не са налице предпоставките за допускане на исканото обезпечение на предявения иск, чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело. Приел е, че посочената обезпечителна мярка не е подходяща с оглед липсата на данни за това на какъв етап от изпълнението се намира изпълнителното производство, чието спиране се иска, както и че липсват доказателства относно вероятната основателност на бъдещия иск, касаещ установяването на нищожност на съдебно решение, с което имот е изнесен на публична продан с приключването на делбеното производство. В изложението на касационните основания се сочи процесуалноправен въпрос, по който според жалбопадателката въззивния съд се е произнесъл и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане до касационно обжалване на определението на окръжния съд, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Посочването на неоснователност на мотивите за отказ по искането за допускане на обезпечението е въпрос на правилността на съдебния акт, който следва да се разгледа след като са налице основанията за допускане до касационно обжалване на определението. Произнасянето на въззивния съд по неоснователността на искането е въпрос по правилността на акта, която не е сред основанията за допускането да касационно обжалване, посочени в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК, поради което на това основание не следва да се допуска касационното обжалване. Втория поставен въпрос е, следва ли съдия, който е имал друго процесуално качество по процесния спор, а именно адвокат на другата страна по спора по бракоразводното дело между страните, в делбеното производство, приключило със съдебното решение, както и по изпълнителното дело, да се произнася по искане за обезпечение на предявен иск за нищожност на решението по делбеното дело, като исканата обезпечителна мярка е спирането на изпълнението по същото изпълнително дело. По така поставения въпрос от страна на жалбоподателя, разпоредбата на чл.22, ал.1, т.4 от ГПК дава ясен и категоричен отговор. Съгласно тази разпоредба, не може да участва като съдия по делото лице, което е било пълномощник или представител на страна по делото. Разпоредбата не е неясна, непълна или противоречива, която да налага нейното тълкуване по реда на касационното обжалване, предвид предвидената хипотеза на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. На следващо място, поставения процесуалноправен въпрос следва да е относим към конкретния спор, т.е. в рамките на въведения пред съда спор, да е налице или произнасяне от съда по така поставения процесуалноправен въпрос или той да е налице по делото, макар съда да не се е произнесъл по него, но да е дължал такова произнасяне. По делото липсват данни за наличието на относимост на така формулирания процесуалноправен въпрос към конкретния спор. Липсват данни по делото за това съдия от съдебния състав, постановил обжалваното определение да е бил пълномощник или представител на страна по делото, поради което, при липсата на подобни данни, липсват данни и за относимостта на така поставения въпрос към конкретния спор. По изложените съображения, не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на определението на окръжния съд. Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия