Определение № 428 от 16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2387/2014 г.

Производството е образувано по частна жалба на „Р. /България/”ЕАД, чрез процесуален представител юрисконсулт С., срещу определение от 05.03.2014г. по ч.гр.д.№16513/2013г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на разпореждане за незабавно изпълнение на издадената на 22.09.2013г. по ч.гр.д.№25106/2013г. на Софийски градски съд, заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, намира следното: С обжалваното въззивно определение на Софийски градски съд е отменено разпореждане за незабавно изпълнение на издадената от Софийски градски съд заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и вместо него е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист на „Р. /България/”ЕАД срещу К. Г. Л., дейставщ като [фирма]. Пред Връховния касационен съд, ОСГТК по реда на чл.128, ал.1 ЗСВ е образувано производство по тълк.д.№4/2013г., предмет на което /т.8/ е процесуалноправният въпрос: „кои актове на въззивния съд, постановени в заповедното производство, подлежат на касационно обжалване”. Поставеният правен въпрос е от значение за допустимостта на касационното производство, за което съдът следи служебно. С оглед на това производството по настоящото дело следва да се спре на основание чл.292 ГПК до приключване на производството по тълкувателното дело. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IІІ г.о.