Определение № 3219 от 18.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2630/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба „ЦЕТИН България“ ЕАД представлявано от П. Мудринич, Изпълнителен директор и Ф. Цаба - член на Съвета на директорите, чрез пълномощника и главен юрисконсулт И. Илчовска, подадена против определение № 246/ 26.02.2024 г. постановено от Административен съд София-област по адм. дело № 226/2024 г., с което е оставена без уважение жалбата на „ЦЕТИН България“ ЕАД против Разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в т. 2 на Решение №114/01.02.2024 г. по преписка КЗК- 1090/2023 г. на КЗК. С частната жалба обстоятелствено са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение по см. на чл.209 т.3 АПК поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго определение по съществото на спора, с което да бъде отменено постановеното в т.2 от Комисия за защита на конкуренцията незабавно изпълнение на решението по т.1, с което се разрешава концентрация между „Юнайтед Груп България“ЕООД и „Вива Корпорейт България“ЕООД, „Булсатком“ЕООД, „Булсатком-Продажби“ЕООД, „Интернет Груп“ЕООД, „Пауърнет“ЕООД и „Екстриймнет“ЕООД. Ответната страна Комисия за защита на конкуренцията в писмена защита релевира доводи за неоснователност на частната жалба и за правилност на обжалваното определение. Претендирани са разноски за юрисконсултско възнаграждение. На 13.03.2024 г. по делото е постъпило становище от „Юнайтед Груп България“ ЕООД, в което се заявява, че „ Актът на Комисията за защита на конкуренцията, чието предварително изпълнение е отказал да спре първоинстанционният съд и е предмет на настоящето производство, е изпълнен“, поради което твърди, че за жалбоподателя не е налице правен интерес отмяна на обжалвания съдебен акт. Подобни доводи са били наведени и в първоинстанционното производство. Настоящият състав на Върховния административен съд, Четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена срещу подлежащо на обжалване определение съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 вр. чл. 60, ал. 8 от АПК, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, предвид следното: Предмет на първоинстанционното производство по жалба от „ЦЕТИН България“ ЕАД е било Разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в т. 2 на Решение № 114/01.02.2024 г. по преписка КЗК- 1090/2023 г. на КЗК с която е постановено предварително изпълнение на същото Решение по т. 1, с която на „Юнайтед Груп България“ ЕООД се разрешава да придобие пряк едноличен контрол върху „Вива Корпорейт България“ ЕООД и непряк едноличен контрол върху „Булсатком" ЕООД, „Булсатком- Продажби“ ЕООД, „Интернет Груп“ ЕООД, „Пауърнет“ ЕООД и „Екстриймнет“ ЕООД. Основно се е твърдяло от жалбоподателя, че Решението на КЗК в обжалваната част е необосновано поради липсата на предпоставките за допускане на незабавно изпълнение, постановено е в нарушение на материалния закон и в противоречие с целта му, като са развити редица доводи в тази връзка. С обжалваното понастоящем определение Административен съд София - област е оставил без уважение жалбата, за което обстоятелствено се е мотивирал. Основно е прието, че по отношение на допуснатото незабавно изпълнение на решението в обжалвания административен акт се съдържат конкретни съображения, обосноваващи издаването му, които се подкрепят и от относимите данни в административното производство, допуснатото предварително изпълнение е надлежно мотивирано от административния орган с нуждата от защита на обществените интереси, които се извеждат от значимостта на засегнатите отношения в областта на телекомуникационните услуги, а оспореното разпореждане за предварително изпълнение касае административна мярка от превантивен характер, наложена с цел недопускане настъпването на неблагоприятни последици от забавяне процедурата по реализиране сделката. В останалата част, съдът е възприел мотивите на КЗК. Определението е правилно. В чл. 66, ал. 2 от ЗЗК не са посочени условията, при които административният орган може да постанови незабавно изпълнение на своето решение. При липса на законодателна уредба е приложима общата разпоредба на чл. 60, ал. 1 от АПК, като тези условия не са изчерпателни, а могат да изхождат и от спецификата на конкретния случай с оглед постановения акт по чл. 82, ал. 3, т. 1 от ЗЗК. При всички случаи обаче след като законът е предоставил право на преценка на административния орган, той е длъжен да изложи мотиви защо е избрал съответното решение. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за отмяна на акт по чл. 66, ал. 2 ЗЗК, преценява дали допуснатото незабавно изпълнение е обосновано в хипотезите на чл. 60, ал. 1 АПК, които нормативни изисквания са в съотношение на алтернативност, а не в кумулативност и при наличието на всяко едно от основанията съдът следва да преценява дали защитата на частния интерес на молителя може да бъде противопоставена на обществения интерес и да го преодолява- от една страна, а отделно от това дали са на лице и някоя от другите предпоставки на цитирания нормативен текст. С оглед възприетото с ТР № 5/2009 г. на ОС на ВАС и указанията на петчленния състав, за да се приеме, че съществува основание за отмяна на незабавното изпълнение на решението на регулатора, „ЦЕТИН България“ ЕАД е следвало да докаже липсата на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК (респ. липса на обществен интерес от незабавното изпълнение на разрешената концентрация на предприятия в т.1 на решението на КЗК), както и вида, размера и вероятността за настъпване на твърдените от него имуществени вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за отмяната му, т. е. да установи накърняването на особено важен интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява. Съдът е установил, че мотивите на КЗК за допускане на незабавното изпълнение са постановени чрез анализ на обективни обстоятелства и са относими в няколко от хипотезите на чл. 60, ал. 1 АПК, а именно да се защитят защитим особено важен обществен интерес - неблагоприятни последици върху големия брой потребители- абонати на дружествата- обект на концентрацията, а от друга страна е мотивиран и защитим частноправен интерес - при липса на незабавно изпълнение съществува опасност да бъде осуетено изпълнението на разрешението за концентрация, тъй като с договора за покупко-продажба от 7.11.2023г крайната дата за приключване на сделката е 6 месеца от подписването, т.е. до 07.05.2024 г. и защото в чл.05.09. от договора страните са вписали, че ако разрешение от КЗК не е обективирано в този срок, договорът ще се счита прекратен. По отношение на конкретните мотиви, включително и защо е не е определена гаранция по см. чл. 60, ал. 1, изр. второ АПК както и по отношение възражението на „Юнайтед Груп България“ ЕООД за липса на правен интерес за частния жалбоподател, настоящата инстанция ги споделя, поради което на основание чл.221, ал.2, изр. второ във вр.чл.236 АПК препраща към обстоятелствената част на определението на АССО. Самият законодател защитава обществения, респективно държавния интерес и предотвратява настъпването на вреди, но до доказване на обратното, което е в тежест на жалбоподателя. Евентуалните вреди в бъдещ период трябва да са противопоставими на защитения от закона обществен интерес от предварителното изпълнение, който е вложил законодателя като е възприел разрешението в чл. 66, ал. 2 ЗЗК за "незабавно изпълнение на решението". Евентуално накърнени лични или фирмени интереси следва да съответстват по степен на важност на накърняването на обществените интереси. За да постанови съдът отмяна на допуснатото предварително изпълнение следва да се противопоставят реципрочни причини, като освен твърдение за вреди, следва да бъдат представени и доказателства, а именно, че изпълнението на решението на КЗК би могло да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда, тоест в тежест на жалбоподателя е да обоснове наличие на свой интерес, равен по значимост на държавния или обществения и той следва да докаже, че са налице посочените предпоставки за спиране на предварителното изпълнение. Волята на законодателя за "незабавно изпълнение" в случая е категорично доказателство за приоритет на обществения, респ. държавния интерес пред интересите на оспорващата страна, били те икономически, юридически, търговски или професионални. При преценката си за наличие на законовите предпоставки за отмяна на допуснатото предварително изпълнение, съдът не е длъжен да изследва обстоятелства във връзка с вероятната основателност на жалбата, тоест съдът не следва да се съобразява с последиците от едно уважаване на жалбата, тъй като на практика това означава да обсъжда евентуалните последици от настъпването на бъдещи несигурни събития и то такива, свързани със съществото на спора. Съдът не може в това акцесорно по своя характер производство по направеното от оспорващия искане за спиране на изпълнението, да обсъжда твърдения за незаконосъобразност на самото оспореното решение. Доводи, които са свързани с допуснати нарушения следва да бъдат преценявани при разглеждането на спора по същество, защото преценка за законосъобразност на обжалвания административен акт на този етап е недопустимо да бъде извършвана, тъй като това е въпрос по съществото на правния спор. Предметът на спора по исканата отмяна на предварителното изпълнение е различен от предмета на спора по законосъобразността на решението за разрешаване на концентрация по чл.82 от Закона за защита на конкуренцията. Обжалваното определение като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, а при този изход на спора е основателна претенцията на ответника Комисия за защита на конкуренцията за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, които се определят в размер на 200 лева. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Четвърто отделение,