Определение № 240 от 12.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 218/2010 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 вр. чл. 286 ал.2 от ГПК,образувано по частна жалба на Н. И. Г. от гр. Я. срещу разпореждане от 17.02. 2010г. по гр.д. № 337/2009г на Окръжен съд гр. Я., с което на основание 286 ал.1 т.2 от ГПК е върната касационната жалба на Н. И. Г. срещу въззивното решение. Същият е депозирал саморъчно изготвена касационна жалба ,която не е отговаряла на условията по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, липсвало е изложение с основание по чл. 280 ал.1 от ГПК, жалбата не е била приподписанана от адвокат и не е приложен документ за внесена държавна такса. След указания по разпореждане от 22.01.2010г жалбата е била подписана от адвокат във вида, във който е депозирана и е внесена държавна такса. Мотивирано изложение на основанията по чл. 284 ал.1 т.3 ГПК в самата касационна жалба не се съдържа, нито е приложено допълнително изложение по онованията по чл. 280 ал.1 ГПК,като единствено в молба с вх№249 от 21.01.2010г касаторът лично е посочил нормата на чл. 280 ал.1т.3 ГПК, но без обосновка и изложение и без да приложи препис. След като е даден нов срок за съобразяване с изискването на закона и съобщението е връчено на упълномощения адвокат на 05.02.2010г, въззивният съд е констатирал неизпълнение Частният жалбоподател оспорва процесуалните основания за връщане на касационната жалба и счита ,че правният въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК се е съдържал в същата. Частната жалба е постъпила в срок и е допустима, по същество е неоснователна. Безспорно указанията във връзка с редовността на касационната жалба са били съответни на изискванията за проверка по 285 ал.1вр. чл. 284от ГПК и те не са изпълнени в срока, определен от съда с допълнителното разпореждане от 22.01.2010г. Неоснователен е доводът ,че в съдържанието на касационната жалба е бил формулиран правен въпрос, относим към основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Там касаторът е изложил единствено немотивирано оплакване, че исковата молба е останала нередовна, че потвърденото първоинстанционно решение било нищожно,като е цитирал несъществуваща в процесуалния закон норма на„чл. 114 ал.4 ГПК” и други,неотносими норми. Върховен касационен съд не приема довод, че така констатираните по съдържанието на жалбата обстоятелства обуславят друго процесуално действие, освен връщане на касационната жалба на основание чл. 286 ал.1 т.2 от ГПК. Частната жалба е неоснователна и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено Воден от горното Върховният касационен съд,ІІІг.о,