Определение № 417 от 05.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 207/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Н. К. М. е подал частна касационна жалба срещу определение от 07.02.2011 г. по ч. гр. д. № 927/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 30.11.09 г. по гр. д. № 43560/09 г. на СРС, с което е прекратено производството по иска за делба на УПИ ІV-1832 в кв. 36 по плана на в. з. „С.”, [населено място] и построената в него сграда.Поддържа се неправилно приложение на процесуалния закон. В изложението се прави позоваване на предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Развит е довод, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос дали е допустимо в производство по делба съдът да се произнесе и по наведено твърдение, че решението, с което делбеният имот е бил предоставен в предходна делба в дял на единия съделител следва да се счита обезсилено по право, тъй като обезщетението за уравнение на дяловете не е било изплатено в срока по чл. 288, ал. 8, във вр. с ал. 7 от ГПК отм. Разрешаването на този въпрос е от значение за точното прилагане на нормата на чл. 286, ал. 6 ГПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежат на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното: Касаторът е предявил срещу А. А. иск за делба на два недвижими имота единият от които е описания. Ответницата е противопоставила възражение, че имотът, съставляващ УПИ ІV-1832 в кв. 36 по плана на в. з. „С.”, [населено място] е нейна индивидуална собственост, по наследяване от майка К. К. М., сестра на касатора. Тя е придобила право на собственост върху имота, на основание влязло в сила решение по чл. 288, ал. ГПК отм., постановено по гр. д. № 13105/83 г. на СРС, с което имотът е бил поставен в нейн дял като е била осъдена да заплати на останалите съделители суми за уравнение на дяловете им както следва: на С. К., нейна майка, 5978 лв. и на касатора, нейн брат, 2023 лв. Касаторът в открито съдебно заседание, проведено на 30.11.2009 г. по гр. д. № 43560/09 г. на СРС, е направил искане съдът да обезсили това решение за възлагане, тъй като в срока по чл. 288, ал. 6 ГПК отм. (в редакцията му от ДВ бр. 28/1983 г.) сумите за уравнение на дяловете не са били изплатени. Съдът е приел, че искането не подлежи на разглеждане в делбено производство с предмет същия имот. То следва да бъде заявено като отделен иск. След като е констатирал, че решението, обезсилване на което се иска, има за предмет имота, който е предмет и на предявения пред него иск за делба, е намерил, че производството по иска за делба по отношение на този имот следва да бъде прекратено по аргумент от чл. 298, ал. 2 ГПК и чл. 299 ГПК, тъй като влязлото в сила решението за възлагане на имота има действие и по отношение на наследниците на страните по него и спорът разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван. Този извод е възприет и от въззивния съд, мотиви за което са изложени в обжалваното определение. Разрешението на въпроса дали искането за обезсилване на решение за възлагане, трябва да се развие в отделно производство или може да се заяви в производство по повторно предявен иск за делба на същия имот, е разрешен в съответствие с практиката на съда. Искането за прогласяване за обезсилено по право решение за възлагане на недвижим имот се прави по делото, по което е постановено решението за възлагането му. В случай, че то бъде уважено производството за делба се възобновява и прекратяването на съсобствеността се извършва чрез изнасяне имота на публична продан. Поради наличието на висящо производство за делба на съсобствен между същите страни друг недвижим имот, за касатора, ще е налице правната възможност да поиска съединяването на двете дела за съвместно разглеждане. Не е налице основание за допускане касационна проверка по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК тъй като по повдигнатия процесуален въпрос има съдебна практика, която е последователна и не се налага да бъде изменяна или тълкувана. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.