Определение № 383 от 15.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11727/2023 г.

Производството е по чл.166, ал.3 от АПК във връзка с чл.36, ал.1 от ЗСВ, образувано по частна жалба на Р. Бачева срещу определение от 07.11.2023 г. по адм. д. №7836/2023 г. на Върховен административен съд, шесто отделение, в частта, с която е отхвърлено искането на Бачева по чл.166 АПК за спиране на предварителното изпълнение на обжалваното в производството решение по т. 8.2. от Протокол №28 от заседанието на ПК на ВСС от 26.07.2023 г., с което е освободена на основание чл. 160, във връзка с чл. 165, ал.1, т.3 ЗСВ, Р. Бачева от заеманата длъжност „прокурор“ в Районна прокуратура – Перник. В жалбата се твърди незаконосъобразност на определението, като се излагат доводи за настъпване на значителни вреди от предварителното изпълнение и се претендира отмяна на определението със законните последици. По реда и в срока по чл.232 АПК е постъпило възражение от ответника Прокурорска колегия /ПК/ на ВСС, в което се излагат доводи за неоснователност на частната жалба и обоснованост на определението. Върховният административен съд, петчленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл.166, ал.3 АПК ,но неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение е отхвърлено искането на настоящия частен жалбоподател за спиране по реда на чл.166 АПК на предварителното изпълнение на решение по т. 8.2. от Протокол №28 от заседанието на ПК на ВСС от 26.07.2023 г., с което е освободена на основание чл. 160, във връзка с чл. 165, ал.1, т.3 ЗСВ, Р. Бачева от заеманата длъжност „прокурор“ в Районна прокуратура – Перник. Определението е мотивирано с липса на визираните в чл.166,ал.4 във връзка с ал.2 АПК предпоставки. Прието е, че фактическите твърдения на жалбоподателката в искането по чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК, освен, че не са подкрепени с доказателства, не сочат на евентуално настъпване на значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение на оспорения акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на изрична законова норма- чл.36, ал.1 ЗСВ. Определението е правилно и законосъобразно. Предварителното изпълнение на процесното решение на ПК на ВСС не е допуснато от административния орган с изрична обосновка по чл.60 АПК, а е по силата на законовата норма на чл.36, ал.1 ЗСВ, както правилно е приел първоинстанционният съд, поради което основанията за спиране на предварителното изпълнение са тези по ал.4 във връзка с ал.2 на чл.166 АПК, т.е. ако изпълнението „би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда“. Твърдените от Р. Бачева вреди, както пред първата съдебна инстанция, така и пред настоящата, не попадат в обхвата на тази разпоредба, тъй като се касае за неудобствата, които оспорващата ще претърпи от изпълнението на оспореното решение - "остава на улицата, без никакви доходи". Това са законовите последици от допуснатото по силата на изричната законова норма на чл.36, ал.1 ЗСВ предварително изпълнение и не попадат в обхвата на „значителна или трудно поправима вреда“ по смисъла на чл.166, ал.2 АПК. Евентуалните вреди, за които се твърди, че ще настъпят от фактическото изпълнение на оспореното решението при предварителното му изпълнение подлежат на възмездяване в самостоятелно съдебно производство ,при евентуалната му отмяна като незаконосъобразно с влязло в сила решение, т.е. след приключване на съдебното производство по същество. С оглед на горното, обжалваното определение следва да се остави в сила като обосновано и законосъобразно. По изложените съображения и на основание чл.221,ал.2 във връзка с чл.236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав