Определение № 621 от 18.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 336/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Пачелиев, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора [населено място], против Определение № 779/ 22.11.2023 г. по адм. дело № 67/ 2023 г. на АС- Стара Загора (АС СтЗ). С оспореното определение Административен съд- Стара Загора е оставил без РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба, наименувана „жалба“, подадена от И. Пачелиев, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора [населено място], против Министерство на здравеопазването за присъждане на парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от датата на увреждането- 20.02.2018 г. до датата на подаване на исковата молба- 01.02.2023 г. в размер на 17000 лева и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че оспореното определение е неправилно. Посочва, че предявените от него искове са насочени срещу надлежни ответници и повтаря обстоятелствата за причинената [травма]. Иска отмяна на оспореното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Върховният административен съд, счита частната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд, е сезиран с три субективно съединени иска, както следва: 1. против Център за спешна медицинска помощ – Тополовград, за присъждане на сумата от 1 лв.; 2. против Болница – Тополовград, за присъждане на сумата от 3 лв. и 3. против Министерство на здравеопазването на Република България за присъждане на сумата от 17 000 лв., представляващи обезщетения за претърпени от Пачелиев неимуществени вреди във връзка с причинената му [травма]“, в резултат на липсата на проведено адекватно, своевременно и ефективно медицинско лечение в съответните лечебни заведения, при извършения на 20.02.2018 г. арест на ищеца. С Определение № 195/ 21.03.2023 г. Административен съд Стара Загора е освободил ищецът от заплащане на дължимата се ДТ по настоящото дело, оставил е без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ под формата на безплатно процесуално представителство, защита и съдействие от един адвокат по адм. дело № 67/ 2023 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, оставил е без разглеждане искова молба, наименувана „жалба“, подадена, против ЦСМП- Хасково, „СБАЛВБ- Тополовград” ЕООД и Министерство на здравеопазването за присъждане на парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер съответно на 1.00 лв., на 3.00 лв. и на 17 000.00 лв. и е прекратил производството по административно дело № 67 по описа за 2023 г. на Административен съд- Стара Загора. С Определение № 7392/ 05.07.2023 г. по адм. дело № 5853/ 2023 г. ВАС е отменил определение №195/ 21.03.2023 г., постановено по адм. дело № 67/ 2023 г. по описа на Административен съд- Стара Загора и върнал делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба срещу МЗ. В изпълнение на задължителните указания, дадени в Определение № 7392/ 05.07.2023 г. по адм. дело № 5853/ 2023 г. на ВАС с Определение от 26.07.2023 г. по адм. дело № 67/2023 г. от АС СтЗ на ищеца е предоставена правна помощ за осъществяване на процесуално представителство по посоченото дело. В тази връзка с Определение от 08.08.2023 г. по адм. дело № 67/ 2023 г. от АсСтЗ се назначава адв. В. Монева към Адвокатска колегия– гр. Стара Загора за процесуален представител на ищеца. С Разпореждане от 08.08.2023 г. по адм. дело № 67/ 2023 г. на АССтЗ е оставена без движение, подадената от И. Печелиев искова молба, като се указва на ищеца в едноседмичен срок, да отстрани с писмена молба, посочените в обстоятелствената част на разпореждането нередовности, като конкретизира и посочи точно и ясно: 1. На кой незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган /длъжностно лице/ се основава предявената срещу Министерство на здравеопазването искова претенция. В случай, че се претендира обезщетение за претърпени вреди от незаконосъобразен административен акт, да се приложат доказателства за неговата отмяна. 2. Какъв е вида, характера и в какво се изразяват претендираните вреди, и съответно периода, за който се претендира присъждане на обезщетение. До ищеца е отправено предупреждение, че при неотстраняване на нередовността в указания срок исковата молба ще бъде върната, а производството по делото– прекратено. Решаващият съд е приел, че с подадената в резултат молба и направеното уточнение, ищецът е изпълнил дадените в Разпореждане от 08.08.2023 г. на АССтЗ указания в частта им по т.2, а именно да посочи какъв е вида, характера и в какво се изразяват претендираните вреди, и съответно периода, за който се претендира присъждане на обезщетение. Преценил, че въпреки дадените му възможности и осигурена правна помощ разпореждането в частта му по т. 1 не е изпълнено, нито със становище вх.№4643/ 17.08.2023 г., нито с молба вх.№ 5430/ 02.10.2023 г. и до настоящия момент. Поради неотстраняване на нередовността в исковата молба същата е оставена без разглеждане и е прекратено образуваното производство. Така постановеното определение е ПРАВИЛНО. Правото на иск е процесуална възможност за защита от категорията на публичните субективни права. Неговата реализация срещу определен, надлежен ответник зависи от изискванията за надлежното му упражняване, в това число от наличието на всички процесуални предпоставки, включително редовността на исковата молба. Производството е образувано по искова молба, за която от адм. съд е прието, че не отговаря на законовите изисквания, поради непълна и неясно изразена претенция. След това сезиране адм. съд е извършил предвидените в закона процесуално правни действия. Изпълнени са задължителните указания, дадени в Определение № 7392/ 05.07.2023 г. по адм. дело № 5853/ 2023 г. на ВАС, относно осигуряване на правна помощ, назначаване на процесуален представител и даване на указания в резултат на какво /акт, действие или бездействие/ се претендират вредите от министерство на здравеопазването, в т.ч. и периода, за който се претендират. Изводът за това, че не е налице редовно подадена искова молба е бил обоснован и постановен в съответствие със закона (чл.127, ал.1, т.2 и т.4 ГПК, във вр. с & 1 ЗОДОВ). В случая при липса на яснота относно посочените обстоятелства, конкретизиращи предмета на делото, първоинстанционният съд правилно е оставил исковата молба без движение и дал указания за отстраняване на посочените нередовности. Дадените указания от адм. съд, са били съобразени с характера на производството. Безспорно е по делото обстоятелството, че указанията за изправяне на недостатъците на исковата молба са съобщени надлежно на лицето. Разпореждането за оставяне без движение е получено лично от ищеца Пачелиев на 09.08.2023 г. Въпреки постъпилите отговори същият не е изпълнил дадените указания. Не е било посочено на кой незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган /длъжностно лице/ се основава предявения иск. Това неизпълнение на указанията в срок води до невъзможност да бъде проведено съдебно производство. Редовността на исковата молба е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, а отсъствието й изключва допустимостта на образуваното по нея съдебно производство. След като не е отстранена нередовността на исковата молба правилно са предприети санкциониращите процесуални действия, като обосновано производството по делото е прекратено. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд трето отделение