Решение № 14418 от 29.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3932/2016 г.

Решение № 14418 от 29.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3932/2016 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Паркиране и мобилност " ЕАД срещу решение № 875 от 15.02.2016 г. по адм. д. № 11918/2015 г. на Административен съд С.- град, с което е отменено по жалба на Д. Н. В. писмо изх. № 3545/27.11.2015 г. на директор на Дирекция "Паркиране и мобилност" ЕАД, обективиращо отказ да се признае право за ползване на услугата "локално платено паркиране" и е върната преписката на директор на Дирекция "Паркиране и мобилност" ЕАД за ново произнасяне по заявление вх. № ВС 43571/03.11.2015 г. в срок от 15 работни дни от получаване на преписката. Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че неправилно съдът е приел, че се обжалва административен акт, тъй като обжалваното съобщение има уведомителен характер. По същество излага доводи, че съдът не е съобразил, че след повторно подаденото заявление на жалбоподателката вх. № 43371/03.11.2015 г., при проверката е установено, че на посоченият адрес се намират регистрирани кантори на "Адвокатско дружество Вулджев и Вулджев", на адв. С. В., на адв. Ц. Ц. и на адвокат Е. И., поради което е прието, че имотът не се ползва като жилищен. Според чл. 71 и 72 от НОДТСО, както и т. 1 от Приложение № 1 на заповед № СО15- РД-09-05-436/29.07.2015 г. на кмета на Столична община режимът се въвежда само по отношение на собственици на обособени жилищни имоти, които са с постоянен адрес, идентичен с адреса на обособения жилищен имот. Съдът неправилно приел, че показанията на двамата свидетели са непротиворечиви и последователни. Не е доказано твърдението в жалбата, че имотът е от пет самостоятелни помещения, с две бани и две тоалетни. Единият свидетел посочил, че помещенията са три, а другия - четири и че санитарният възел е само един и се ползва едновременно от клиентите на кантората и от жалбоподателката. Жалбоподателката твърдяла в жалбата, че са предоставени три стаи за кантори, но свидетелят заявил, че една стая се ползва за кантора. Единият свидетел посочил, че апартамент ... е разделен на три самостоятелни обекта - кантората на В., счетоводна кантора и друга част, която представлява боксониера - кухня, хол, балкон, самостоятелен санитарен възел, който се ползва от жалбоподателката за жилищна площ, а според другия свидетел - в сградата има прилежащо сутеренно помещение, обособено като жилище, с баня и тоалетна. От апартамент ... дружеството ползва една стая, която е обособена като кантора, а жалбоподателката има една стая с бокс и тераса. Поради това счита, че не е доказано ползването на апартамента за жилищни нужди. Претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение. Ответната страна счита жалбата за неоснователна, представя писмен отговор, претендира разноски. Счита, че правилно е прието от съда, че отказът за издаване на винетен стикер за паркиране по постоянен адрес в зоните на почасово платено паркиране е индивидуален админстративен акт. Сочи, че в случая служителите на ЦГМ не са посещавали дома й, а проверката е извършена по електронен път на сайта на САК. Безспорно е установено по делото от двамата разпитани свидетели, че ползва обособено и помещение за жилищни нужди. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да отмени оспорения акт, съдът е приел, че жалбата е насочена срещу административен акт, подлежащ на обжалване. Посочил, че жалбоподателката е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. "Ц. А." .№..., който попада в синя зона, подзона 2, съгласно заповедта на кмета и имотът е съсобствен на жалбоподателката и синовете й, които са регистрирали адвокатско дружество. Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗА кантората може да бъде в жилището на адвоката. Регистрирането на кантората на този адрес е довело до отказ за издаване на стикер за локално паркиране, тъй като имотът не е жилищен. Установено е от събраните доказателства, че една част от имота се ползва от жалбоподателката като жилищен имот, за жилищни нужди, а другата част се ползва от останалите съсобственици като офис, т. е. за нежилищни нужди. Заявление за винетен стикер е подала жалбоподателката, която ползва своята ид. част от имота като жилище, ползваните от нея помещения отговарят на определението за жилище - има обособен кухненски бокс, пространство за живеене, тераса. Съдът е посочил, че посоченият имот отговаря на критериите за жилище в съответствие с разпоредбата на § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ. Съгласно чл. 76 изр. последно от НОДТСО, когато жилището е съсобствено, всеки от съсобствениците може да заяви "първи автомобил" в съответствие с предходното изречение. Направил извод, че обстоятелството, че останалите собственици не ползват имота като жилищен не следва да е пречка за собственика, използващ своята част като жилище да се възползва от правата, които му предоставя наредбата и от доказателствата по делото е видно, че са налице предпоставките по чл. 72 от НОДТСО. Решението е неправилно. Правилно е прието от съда, че жалбата е насочена срещу акт засягащ права и законни интереси, който подлежи на обжалване и е посочена съдебна практика по адм. д. № 4095/2015 г. на ВАС. П. анализа на събраните в хода на административното и съдебно производство гласни и писмени доказателства първоинстанционният съд обосновано и мотивирано е приел, че в съответствие с разпоредбата на чл. 21, ал. 3 АПК в оспореното писмо е изразено волеизявлението на Директора на Дирекция "Паркиране и мобилност" да признае упражняване на права и задължения на ответника в настоящето производство, поради което писмото има характер на индивидуален административен акт и като такъв подлежи на контрол по съдебен ред. Незаконосъобразно съдът приел, че подадената жалба е основателна. Съдът е посочил, че процедурата по издаване на винетен стикер за"платено локално паркиране" е уредена в Наредбата за организиране на движението на територията на СО /НОДТСО/, като кметът на Столична община има компетентност да издаде заповед, с която да определи зони с режим на локално платено паркиране на пътните превозни средства /ППС/, чийто ползватели са собственици или наематели на обособени жилищни имоти, попадащи в зоните за почасово платено паркиране, и са с постоянен адрес, идентичен с адреса на жилищния имот. В нормата на чл. 72 от Наредбата са определени критериите, на които трябва да отговарят физическите лица с право да ползват тази услуга, а редът и условията за издаване на винетен стикер са уредени в чл. 77 от Наредбата. Чл. 71 от НОДТСО предвижда, че на улици, булеварди и площади - общинска собственост, с въведен режим на почасово платено паркиране, кметът на Столична община със заповед въвежда режим на локално платено паркиране на ППС, чийто ползуватели са от домакинството (по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ДОПК) на собственици или наематели на обособени жилищни имоти, попадащи в зоните за почасово платено паркиране, и са с постоянен адрес, идентичен с адреса на жилищния имот. Съгласно чл. 72 от НОДТСО правото по чл. 71 се предоставя на физически лица, които управляват ППС по силата на право на собственост, или на правно основание, различно от правото на собственост, и са с постоянен адрес, идентичен с адреса на обособения жилищен имот, който използват за жилищни нужди. Жалбоподателката е заявила, че няма други регистрирани адвокати на същия адрес, а синовете й са дали съгласие за поставяне на пощенски кутии. Св. В. дал показания, че се ползват само пощенски кутии и че дружеството "Вулджев и Вулджев" ползва стаята, която е предназначена за адвокатска кантора. Св. В. дал показания, че в сградата имат прилежащо сутеренно помещение, обособено като жилищно, с обособена баня и тоалетна и в ап. ... дружеството ползва една стая, обособена за кантора. Адресът е в гр. С., ул. "Ц. А. .№..., ет. ..., ап. ..., с оглед на което показанията на свидетелите са за един и същ апартамент, независимо дали е посочено № 10 или № 7. Жалбоподателката пред съда е уточнила, че жилището е от три самостоятелни стаи и отделен имот с отделна баня. Служителите на ЦГМ не са извършили проверка в имота, дали част от него е обособена да се използва за жилищни нужди от единия съсобственик, а са направили изводи от данните в сайта на САК за регистрираните адвокати на тази адрес. Н. от това свидетелските показания обсъждани от съда са неотносими. По делото са представени доказателства, че на адрес гр. С.,, ул. Ц. А. " ...., ет.. ..., ап. ... е регистрирана освен кантората на адвокатско дружество "Вулджев & Вулджев" - л. 63, поне на още един адвокат Ц. Д. Ц.- л. 65. Жалбоподателката не е представила доказателства, че е налице разрешение за преустройство на част от апартамента в адвокатска кантора съгласно изискванията на чл. 38, ал. 3 ЗУТ, за да се приеме, че от останалата част е обособено жилище, отговарящо на изискванията за жилище, преценката за което може да се направи от съответната техническа служба. Видно от нотариалния акт апартаментът е със застроена площ от 65 кв. м, заедно с мазе, не е доказано, че от него могат да се обособят кантора и жилище. С оглед на това следва да се приеме, че жалбоподателката пред съда не е доказала, че частта от имота, която ползва за жилищни нужди е обособено жилище, поради което не се доказва да има правата по чл. 71 от НОДТСО за локално платено паркиране. Без представяне на разрешение за преустройство по чл. 38, ал. 3 от ЗУТ, не може да се приеме за доказано, че е налице обособена част от апартамента, която да е възможно да се ползва за жилищни нужди. Съгласно чл. 72 от Наредбата преференциалното право по чл. 71 се предоставя само на физически лица, които управляват ППС и са с постоянен адрес, идентичен с адреса на обособения жилищен имот, който се ползва за жилищни нужди. В случая не са налице материалноправните предпоставки по чл. 72 от Наредбата. Оспореното съдебно решение следва да се отмени и да се постанови решение, с което да се отхвърли подадената жалба. На административиня орган следва да се присъдят претендираните разноски в касационното производство, по представен списък - 600 лв. за изплащането на които са представени писмени доказателства и 25 лв. за държавна такса. От страна на В. не е направено възражение за прекомерност на договореното адв. възнаграждение за касационната инстанция.