Определение № 9910 от 24.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8993/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Oбразувано е по частна жалба на Д. С. К. и Е. Д. К., подадена чрез адвокат И. Илчев, против Определение № 5993/02.07.2024 г., постановено по административно дело № 889/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна, ведно с последиците от това. Ответната страна Изпълнителен директор на Агенция за геодезия, картография и кадастър – София, не изразява становище по спора. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване от страна на частните жалбоподатели пред Административен съд – Пловдив е Заповед № РД-18-294/07.12.2020 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, в частта относно имот с идентификатор 03304.503.750, находящ се в [населено място], общ. Родопи, област Пловдив. С тази заповед на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР е одобрена първоначалната кадастрална карта и кадастралните регистри за урбанизираните територии в землището на [населено място], община Родопи, област Пловдив. С процесното определение, съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото, позовавайки се на разпоредбата на чл. 49, ал. 2 ЗКИР, съгласно която одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, не подлежат на обжалване. Оспореното определение е постановено при правилно приложение на закона. Налице е изрична законова норма, която изключва от съдебен контрол актовете, с които се одобряват кадастралната карта и регистри, в която категория попада и оспорената заповед. Разпоредбата на чл. 49, ал. 2 ЗКИР е ясна и недвусмислена, поради което съдът е бил длъжен да се съобрази с нея и приеме недопустимост на оспорването на основанието по чл. 159, т. 1 АПК. За заинтересованите лице е налице възможност да инициират по всяко време производство за изменение на кадастралната карта относно посочения имот и евентуално да оспорят отказ, формиран по заявлението им, поради което въведената в закона забрана за съдебен контрол на заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР, не ограничава правата им. Предвид изложените мотиви, оспореното определение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,