Определение № 520 от 12.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 196/2011 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. М. Ш. срещу разпореждане от 03.01.2011 г. по в.ч.гр.д. № 1832/2010 г. на Пловдивския окръжен съд. По съображения в нея се иска отмяна на разпореждането. С обжалваното разпореждане Пловдивският окръжен съд е върнал частната жалба на И. Ш. срещу определение № 3303 от 06.12.2010 г. по в.ч.гр.д. № 1832/2010 г. на същия съд, Въззивният съд е приел, че частната жалба е просрочена, което обуславя приложението на чл. 275 ал.2 във вр. с чл. 262 ал. 2 т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Твърдението на жалбоподателя за неправилна преценка на съда, че срокът за обжалване на посоченото определение е изтекъл на 28.12.2010 г., не съответства на данните по делото. Препис от определението е връчен на К. Шишиньова-съпруга на жалбоподателя на 21.12.2010 г., видно от разписката, приложена по в.ч.гр.д. № 1832/2010 г. на Пловдивския окръжен съд. Срокът за обжалване е едноседмичен и изчислен съобразно чл. 60 ал. 4 ГПК е изтекъл на 28.12.2010 г.- вторник, присъствен ден. Частната жалба е подадена в съда на 29.12.2010 г., видно от удостоверяването върху същата от регистратурата. Следователно е подадена на следващия ден след изтичане на срока за обжалване. Законната последица от пропускането на срока е връщане на частната жалба съгласно чл. 262 ал. 2 т. 1 и чл. 275 ал. 2 ГПК. Затова обжалваното разпореждане е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение