Определение № 507 от 20.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 473/2010 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. П. Т. Т. от гр.П., чрез адв. Д. С. АК П. обжалва и иска да се отмени Определение от 28.09.2010 година на по гр.д. Nо 1269/2010 година на П.ския окръжен съд за определяне дължимите такси в делбения процес по отношение на изненения на публична продан недвижим имот. В срока по чл.276 ГПК не е постъпило писмено становище на другата страна. Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Частната касационна жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. С Решение Nо 1041 от 07.07.2010 година по гр.в. д. Nо 1269/2010 година, въззивният съд в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК, е обезсилил решението на първата инстанция по извършване на делбата на идеални части от земеделските земи, съсобствени с трети лица и е прекратил делбения процес в тази му част. В останалата част, с която допуснатият до делба сънаследствен апартамент в гр.П. и прилежащ гараж при равни права на съделителите, е изнесен на публична продан на основание чл.348 ГПК, е оставено в сила.Имплицитно в сила е оставено решението на първата инстанция в частта, с която са определени и дължимите държавни такси по 2209.40 лв. за всяка една от съделителките. С Определение от 28.09.2010 година по същото дело, постановено по молба по реда на чл. 250 ГПК, окръжният съд, приемайки, че по отношение на прекратеното делбено производство за земеделските имоти не се дължат ДТ в определения от съдилищата размер, е осъдил К. Т. К. и П. Т. Т. да заплатят ДТ в размер на 1950 лв. за всяка една от тях, без отменителен диспозитив за разликата до определения размер за всяка една съделителка от 2209.20 лв. С частната касационна жалба се поддържа, че въпросът за определяне на дължимата ДТ на база последната пазарна оценка, когато делбеният недвижим имот е жилище и същото се изнася на публична продан, се разрешава противоречиво от съдилищата, тъй като въззивният съд е определил таксата по начин и на база заключение на в.л., различен от този, възприет по представеното Решение от 25. 02. 2009 година по гр.д. Nо 3914 / 2007 година на СГС- т.е. основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. П. основание за допустимост на обжалването по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК са неоснователни. Настоящият състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия намира, че е налице релевираното основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Правилно и законосъобразно е изразеното по цитираното решение становище, че посочването на т.н. „първоначална пазарна цена „ на имота, в хипотезите извършване на делбата чрез изнасяне делбения имот на публична продан, не е елемент от диспозитива на решението по чл. 348 ГПК, по арг. на чл. 485 ГПК, а именно че при публичната продан, първоначалната цена на имота се определя от вещо лице в производството пред съдения изпълнител. Цената на делбения имот,при извършване на делбата чрез изнасяне имота на публична продан, е от значение за определяне стойността на дяловете и съответно за определяне на дължимите държавни такси – чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Цената, на базата на която следва да се определят тези такси е тази, която е най-близка по време по постановяване на решението, с което се извършва делбата, в който смисъл са и дадените разяснения с ТР 1/2004 година. С оглед на изразената и възприета позиция по въпроса за определяне на дължимата ДТ на база последната пазарна оценка, когато делбеният недвижим имот е жилище и същото се изнася на публична продан, а именно, че това е оценката, която е най-близка по време до момента на постановяване на решението по извършване на делбата по чл. 348 ГПК, следва, че обжалваното определение е неправилно. Обжалваното определение на окръжния съд, в частта с която е потвърдил решението на първата инстанция за дължима държавна такса, определена на база пазарна оценка на имота от 97 500 лв., в размер на 1950 лв. за всеки един от съделителите, като неправилно следва да се отмени изцяло и се постанови ново, с което ДТ се определя на базата на новата пазарна оценка на имота, по експертизата приета от въззивния съд. Въззивният съд е следвало при определяне на дължимата за делбеното производство на процесния апартамент и гараж държавна такса да съобрази последната, приета във въззивното производство пазарна оценка а именно 66 400 лв.за апартамента и 14 800 лв. за гаража или общо за сумата 81 200 лв.. Дължимата такса от 4 % е в размер на 3248.00 лв. или всеки един от съделителите следва да заплати ДТ от 1624 лв. Като съобрази, че постановеният с обжалваното определение диспозитив е неточен и незаконосъобразен, тъй като не съдържа отменителна част, а само осъдителна част, и встъпвайки в правомощията на този съд, след отмяната на неправилното определение, настоящият състав намира, че следва да постанови ново определение за дължимите ДТ на база посоченото по-горе изчисления, за всяка една от двете съделителки. По изложените съображения, състав на второ отделение на гражданската колегия на Върховния касационен съд