Определение № 108 от 27.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5981/2015 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба, вх. № 4246 от 13.04.2017 г., подадена от [фирма], [населено място], чрез адв. З. О., с която се иска допълване на постановеното по настоящото дело решение № 1/24.02.2017 г. с искане за изменението му в частта за разноските, като държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, [населено място], бъде осъдена да плати на [фирма] сторените от него разноски по делото в размер на 23326,67 лева, съобразно отхвърлената част от иска по чл. 108 ЗС. Ответникът по молбата – държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, [населено място], чрез адв. А. М. и адв. Г. Г., изразява становище за неоснователност на молбата и моли същата да бъде оставена без уважение, евентуално прави възражение за прекомерност на разноските в размер на 51980 лв., сторени от [фирма] в производството пред Варненски апелативен съд. При извършената проверка, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, II г. о., установи следното: Молбата по чл. 248, ал. 1, пр. 2 ГПК е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения: С решението, постановено по настоящото дело по реда на чл. 295, ал. 1 ГПК, [фирма], [населено място] е осъден на основание чл. 108 ЗС да предаде на Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, владението върху следния недвижим имот: част от поземлен имот с идентификатор 65543.31.92 по кадастралната карта на землището на [населено място], [община], одобрена със заповед № РД 18-19/27.02.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ 182 570 кв. м. и предназначение на имот в горска територия, която част се намира извън прилежащия терен от 55 143 кв.м., към построените в имота сгради, очертан със син контур около всяка от сградите по Приложение № 5 към Комплексната съдебно-техническа експертиза, извършена от вещите лица инж. К. С.-К. и инж. С. Н. К. /по гр. д. № 227/2014 г. по описа на Варненски апелативен съд/, което приподписано от съда съставлява неразделна част от решението. Искът по чл. 108 ЗС е уважен изцяло в установителната си част досежно принадлежността на правото на собственост, а в осъдителната част относно предаване на владението върху процесния имот, се явява основателен до размер на 2/3 от заявената претенция, като в останалата част за предаване на владението същият е отхвърлен като неоснователен и в полза на Държавата са присъдени разноски, съразмерно на уважената част от претенцията. В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК ответникът [фирма], чрез процесуалния си представител адв. З. О., е направил искане за допълване на постановеното решение в частта за разноските, като му бъдат присъдени разноските, сторени от него по предходните дела в размер на 51980 лв., и разноските за адвокатско възнаграждение в касационното производство в размер на 12000 лв. Според разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК деловодните разноски се присъждат съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска. Основателността на искането за разноски се преценява в зависимост от изхода на делото, което в случая е приключило с решението, постановено по реда на чл. 290 ГПК, следователно ВКС е компетентен да се произнесе по искането за присъждане на разноските, извършени в цялото производство, съобразно крайния му резултат. Искането за присъждане на разноски за цялото дело е направено своевременно – в хода на устните състезания в проведеното на 18.05.2016 г. открито съдебно заседание. С оглед изхода на производството по чл. 290 ГПК, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 81 ГПК ответникът по касационната жалба има право да му бъдат присъдени извършените разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска. Искът по чл. 108 ЗС съдържа в себе си установителна и осъдителна част – установителната част е уважена в цялост, следователно всички извършени разноски следва да се разделят на две и от така получената сума да се изчисли размерът на разноските за ответното дружество, съобразно отхвърлителната част от иска – 1/3 от осъдителната претенция. На страната на ответника по делото са конституирани две лица – [фирма] и [фирма], като в настоящото производство, образувано по молба на [фирма] е необходимо да се вземат предвид единствено разноските, извършени от името и за сметка на [фирма]. В първоинстанционното производство пред Окръжен съд Добрич [фирма] е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 15000 лв. с ДДС, но не са представени доказателства за реалното му заплащане. При първото разглеждане на делото от въззивната инстанция не е заявено своевременно искане за разноски от името на [фирма], нито е представен списък по чл. 80 ГПК. Видно от списъка по чл. 80 ГПК /л. 85 по гр.д.№2410/2013г. на ВКС, Iго/ и представените платежни документи по гр.д. № 2410/2013 г. на I г.о. на ВКС [фирма] е сторил разноски общо в размер на 3938 лв. – платени от дружеството държавни такси, от които 30,00 лв. за допускане и 308,00 лв. за разглеждане на касационната му жалба. [фирма] и [фирма] са направили и разноски за адвокатско възнаграждение общо 7200 лв. – т.е. за всеки по 3600 лв. След като делото е върнато от ВКС на въззивния съд, видно от списъка по чл. 80 ГПК, приложен на л. 230 по в.гр. д. № 227/2014 г. на Варненския апелативен съд и платежните документи, приложени на л.84, л.111 и л.150, при повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция [фирма] е сторил разноски общо в размер на 52980 лв., от които 46980 лв. – разноски за възнаграждения на вещите лица по назначените съдебно-технически експертизи, и 6000,00 лв., представляващи половината от адвокатския хонорар, уговорен в общ размер от 12000 лв. за осъществяваната от адв. З. О. правна защита спрямо [фирма] и [фирма]. Молителят е посочил като основа за изчисляване на разноските, сторени във всички предходни инстанции, да бъде взет предвид размерът им, определен от Варненския апелативен съд по в.гр. д. № 227/2014 г., а именно – 51980 лв. Съобразно приетото в ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъдат присъдени разноски, страната трябва да ги е поискала и да е доказала тяхното извършване. В съответствие с диспозитивното начало (чл. 6, ал. 2 ГПК) настоящият съдебен състав е обвързан от така посочения от молителя по-нисък размер на разноските за предходните съдебни инстанции – 51980 лв. Касационният съд намира за неоснователно възражението на ответната страна по молбата за прекомерност на разноските, сторени от [фирма] пред Варненския апелативен съд, тъй като по-голямата част от тях представляват възнаграждения за вещи лица, а платеното адвокатско възнаграждение възлиза на 6000 лв., който размер съответства на фактическата и правна сложност на делото. Видно от представения от [фирма] и [фирма] списък по чл. 80 ГПК /л. 182/, по настоящото дело двете дружества са направили разноски единствено за адвокатско възнаграждение общо 12000 лв., или всеки по 6000 лв. за правната помощ, осъществявана по делото от адв. З. О. спрямо [фирма] и [фирма], съгласно приложения договор за правна защита и съдействие /л. 69/. Следователно съобразно отхвърлената осъдителна част от предявения от Държавата ревандикационен иск, в полза на [фирма] следва да се присъдят 1/3 от половината от сторените от него разноски във всички инстанции общо в размер на 9663,34 лева (1/3 от половината от сбора на разноските в предходните инстанции – 51980 лева, съобразно искането в молбата по чл. 248 ГПК, и разноските по настоящото дело в размер на 6000 лв.). Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд: