Решение № 4333 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1555/2017 г.

Решение № 4333 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1555/2017 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба от директора на ТП на НОИ Д. срещу решение № 491/23.12.2016 г. по адм. д. № 479/2016 г. по описа на Административен съд Д., с което по жалбата на М. М. С. от гр. Г. Тошево е отменено Решение № 17/12.08.2016 г. на директора на ТП на НОИ Д. и потвърденото с него разпореждане № 5808117959/17.06.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Д., за отказ да й бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Преписката е изпратена на ТП на НОИ Д. за ново произнасяне при съблюдаване на дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона и са присъдени разноски. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност и необоснованост на решението - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Допуснато е неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби относно установяването на осигурителния стаж и доход на лицето. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него да се отхвърли оспорването срещу решението на директора на ТП на НОИ Д.. Ответникът - М. М. С., редовно уведомена, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмен отговор, чрез адв. Чимширова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е основателна. С разпореждане № 5808117959/17.06.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Д. на основание чл. 68, ал. 1-2 КСО /12.2015 г./ и чл. 68б, ал. 2 КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление вх. № 2113-24-360/18.03.2016 г. на М. С. Към датата на подаване на заявлението - 18.03.2016 г. Стойкова има навършена възраст 57 г. и 07 м. 07 дни, и осигурителен стаж: от първа категория 00 г. 00 м. 00 дни, от втора категория 14 г. 11 м. 16 дни, от трета категория - 24 г. 01 м. 12 дни. На основание чл. 104 КСО общият осигурителен стаж на лицето превърнат към III категория труд е 42 г. 09 м. 25 дни. Съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО, в редакцията от 01.01.2016 г., право на пенсия се придобива при 15 г. осигурителен стаж от II-ра категория труд, 53 г. възраст за жените и сбор от осигурителен стаж и възраст - 94, т. Пенсионният орган е приел, че Стойкова няма необходимия стаж - не й достигат 15 работни дни до 15 г. осигурителен стаж от II-ра категория труд, необходими по чл. 69б, ал. 2 КСО. Преценил е, че лицето няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1-2 КСО, тъй като няма навършени 60 г. и 10 м. към датата на подаване на заявлението. Поради това, с разпореждането пенсионният орган е отказал да отпусне пенсията. Стойкова е оспорила разпореждане № 5808117959/17.06.2016 г. пред директора на ТП на НОИ, който с процесното Решение № 17/12.08.2016 г. е отхвърлил жалбата. Касационният състав на ВАС, шесто отделение намира така постановения акт за правилен, при правилно тълкуване и прилагане на административно производствените правила и материалния закон към фактите и обстоятелствата по случая. Основателно е възражението в касационната жалба на директора на ТП на НОИ Д. за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че следва да бъде зачетен за II категория трудовият стаж на Стойкова в Машиностроителен завод "Х. К." ООД - гр. Г. Тошево, като спомагателен работник - "брояч" към цех "Механичен/ Монтажен" в периода 01.04.1981 г. - 01.01.1982 г. и "измивач /изтривач на детайли" в бригада - Цех "Бояджийно" в периода от 01.02.1983 г. - 01.06.1984 г. Трудът в тези периоди е отбелязан като II категория в удостоверение № 27/2/15.04.2015 г. образец УП-2 издадено от осигурителя, но впоследствие е издадена служебна бележка № 33/08.06.2015 г. от осигурителя, с която трудът се разделя по периоди и се анулира удостоверение № 27/2/15.04.2015 г. Касаторът поддържа, че съгласно чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж - трудовата книжка е официален удостоверителен документ относно осигурителния стаж на лицето, но в нея не е отбелязан трудът положен в процесните периоди като такъв от II категория. Липсва изрично посочване на категорията труд на лицето, като са посочени длъжностите заемани от лицето и разрядът. В трудовата книжка на М. С. - заверено копие от същата - на л. 11 по адм. д. № 479/2016 г. по описа на Административен съд Д., е отбелязан стажът на Стойкова в Машиностроителен завод гр. Г. Тошево за периодите: 1/ от 10.03.1981 г. до 16.09.1981 г. - на длъжност "Изтривач" - II раз.; 2/ от 16.09.1981 г. до 30.11.1981 г. - на длъжност "Брояч на детайли" - III раз.; 3/ от 30.11.1981 г. до 01.06.1984 г. - на длъжност "Измивач на детайли" - II раз.. Първоинстанционният съд е приел, че трудът на Стойкова следва да се приравни на II категория труд - по чл. 15 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране ПКТП , приложим на основание § 2 от ЗР на Постановление № 75 на Министерски съвет от 31.03.1998 г. /предвиждащ, че трудовият стаж при пенсиониране на работници и служители, придобит до 31.12.1999 г. включително, се зачита за съответната категория по действащия до тази дата ПКТП . Съгласно т. 15 ПКТП - за втора категория труд се приема трудът на: Чл. 15. Бояджии, шприцьори и помощник-шприцьори, работещи с органични разтворители, оловни бои и нитроцелулозни лакове в обособени цехове и звена. Съдът се е позовал и на чл. 67, ал. 1 от ПКТП , според който трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. При определяне на категорията, от значение е видът дейност и дали лицето е било изложено на същата степен на вредност и тежест на труда и на работната среда, както посочените в чл. 15 ПКТП . Разпоредбата на т. 15 от ПКТП отграничава тези бояджии и извършващи бояджийска дейност, които работят с вредни химически съединения и органични разтворители, като определящо за категорията труд е именно съприкосновението с тези вещества в процеса на трудовата дейност. Видно от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, стажът на Стойкова за всеки един от периодите: от 10.03.1981 г. до 16.10.1981 г. /на длъжност измивач на детайли/, от 16.10.1981 г. до 30.11.1981 г. /брояч на детайли/ и от 30.11.1981 г. до 01.06.1984 г. /изтривач на детайли/ в Машиностроителен завод гр. Г. Тошево, ако бъде признат като втора категория, ще е достатъчен за изпълнение на предпоставките по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, тъй като според административния орган на ответницата по касация не й достигат 15 работни дни, за да придобие същата право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Основателно е обаче възражението в касационната жалба, че в част от процесния период Стойкова е била в отпуск по бременност и майчинство, поради което същата не е била изложена на вредното въздействие на химически вещества. Този факт е релевантен към определянето на категорията труд на лицето. Според заключението на вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза, при извършен преглед на ведомостите за заплати на Машиностроителен завод "Х. К.", гр. Г. Тошево, предадени в архива на ТП на НОИ гр. Д. се установява, че от месец 04.1981 г. до м. 12.1981 г. и от м. 06, 1983 г. до м. 12.1983 г. ведомости за заплати не са предадени, съответно за заплатените осигуровки, поради което не е възможно установяването на категорията труд, положена от лицето за тези периоди. Ведомости не са налице за периода 10.03.1981 г. - 16.10.1981 г. когато Стойкова е работила като измивач на детайли в бояджиен цех, т. е. не се е намирала във временна нетрудоспособност поради бременност или отпуск по майчинство, и според служебната бележка, с която е анулирано издаденото удостоверение № 27/2 от 15.04.2015 г., отбелязването в удостоверението, че трудът й е от II категория е заличено. Установяване на категорията труд не е възможно и чрез свидетелски показания /чл. 104, ал. 10 КСО/, поради което не могат да се приемат за такива доказателства, установяващи категорията труд, показанията на изслушаните от първоинстанционния съд свидетели. Видно също от заключението на вещото лице - през периода от м. 01, 1982 г. до м. 08, 1982 г. М. С. е била в болнични поради бременност, а в периода м. 09, 1982 г. - м. 06, 1984 г. - в отпуск по майчинство. С оглед на това, по отношение на тези периоди не е приложим чл. 67 от ПКТП , тъй като Стойкова не е полагала труд по смисъла на цитираната от т. 67 на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране , въпреки, че на основание чл. 352, ал. 1, т. 2 и 4 от КТ, този отпуск се признава за трудов стаж. Не е налице основание стажът й да бъде приравнен на такъв от II категория труд по чл. 15 вр. чл. 67 от ПКТП . Становището на първоинстанционния съд в обратния смисъл не може да се възприеме за правилно. От изложеното се налага изводът, че с решението на Административен съд Д. неправилно е отменено решението на директора на ТП на НОИ Д. и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган. Неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел, че е следвало да бъде зачетен стажът Стойкова в спорния период от 30.11.1981 г. до 01.06.1984 г. за II категория. В случая неправилно първоинстанционния съд не е зачел служебната бележка с № 33/08.06.2015 г., която анулира удостоверението № 27/2/15.04.2015 г. от същия работодател, за полаган II категория труд в спорния период, защото противоречи на удостовереното с трудовата книжка. В трудовата книжка не е посочена категорията труд за процесните периоди. Служебната бележка не е била оспорена по законоустановения ред и представлява валидно доказателствено средство. Предвид служебната бележка, заключението на СИЕ и липсата на изричен запис относно категорията труд в трудовата книжка на Стойкова за процесните периоди, по делото не се установява по безспорен и безпротиворечив начин, че полаганият от Стойкова труд през спорните периоди е от II категория и е свързан със същата вредност и тежест като на длъжностите, посочени в чл. 15 във връзка с чл. 67 ПКТП . Със съдебното решение неправилно е отменен процесния административен акт - решението на директора на ТП на НОИ. Налице са визираните в жалбата касационни основания, поради което следва да бъде отменено, като вместо него се отхвърли оспорването срещу решението на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган.