Определение № 3927 от 02.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2942/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. АПК вр. чл. 217, ал. 2 ЗУТ вр. чл. 166 АПК. Образувано е по частна жалба на община Бургас против определение № 3205 от 11.12.2023г., постановено по адм. д. № 2200/2023г. по описа на Административен съд - гр. Бургас. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяната му. Ответникът – началникът на РДНСК гр. Бургас не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледано по същество за основателна като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд гр. Бургас оставя без уважение искането на община Бургас за спиране на предварителното изпълнение на заповед № ДК-19-Б-1/16.11.2023 г. на началника на РДНСК – Бургас, с която на основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ е забранен достъпа и ползването на неприетия по установения ред строеж: „Външен водопровод ПЕВП ф25 и Канализация PVC ф160“ находящ се в ПИ с идентификатор 07079.659.450 по КККР на гр. Бургас. За да постанови този резултат съдът констатира, че предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона – чл. 217, ал. 1, т. 3 ЗУТ, като същото може да бъде спряно от съда съгласно чл. 217, ал. 2 ЗУТ при условията на чл. 166, ал. 2 АПК ако изпълнението може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима и при наличието на нови обстоятелства. Приема, че в случая такива вреди и нови обстоятелства не се твърдят нито в жалбата, нито в искането по чл. 166 АПК, поради което прави извод за неоснователност на искането. Обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон. Незаконосъобразен е изводът на съда, че в случая не е осъществена хипотезата на чл. 166, ал. 2 АПК. Предварителното изпълнение на административния акт е допуснато по силата на закона като законодателят презумира наличие на особено важни държавни и обществени интереси, които следва да бъдат охранени с предварителното изпълнение. Целта на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е необходимостта от защита на обществен интерес, който е противопоставим на този, засегнат от заповедта, а именно защитата на живота и здравето на гражданите и другите посочени, в чл. 60, ал. 1 АПК, хипотези. В настоящия случай този интерес не е охранен от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, а напротив обществения интерес е застрашен, включително застрашени са и здравето и живота на живущите и работещите в обекти, захранвани от водопровода и използващи канализацията, на които ползването е забранено. Забраната за ползването ще доведе до прекъсване на водоподаването, и използването на канализацията, което несъмнено засяга обществения интерес, в случая защитим от жалбоподателя. С искането за спиране на предварителното изпълнение не се цели охрана на частен интерес пред защитения обществено такъв, напротив с това искане се цели именно защита на обществения интерес. Освен това заповедта, касае част от строеж, но предвид характера на строежа, изпълнението й не е възможно да се осъществи само в тази част от строежа, а би се засегнала и частта от строежа, който не е предмет на заповедта. Следователно обжалваното определение е неправилно, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго по съществото на спора, с което допуснатото предварително изпълнение да се спре до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, второ отделение,