Определение № 418 от 23.09.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Т. Т. срещу определение № 182 от 11.05.2010 г. на Т. окръжен съд по в.гр.д.№ 106 от 2010 г., с което е оставено без уважение направеното с молба от 05.05.2010 г. искане на Т. за задължаване на въззиваемата Г. Т. Г. на основание чл.176 от ГПК да се яви лично в съдебно заседание и да отговори на поставен от Т. въпрос. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. Ответницата Г. Т. Г. не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Съгласно чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК на обжалване пред ВКС подлежат само онези определения на въззивните съдилища, с коита се прегражда по-нататъшното развитие на делото или за които в закона изрично е предвидена възможност за обжалване /чл.274, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК/. Обжалваното определение не е измежду тези видове определения: то нито прегражда развитието на делото, нито законът предвижда изричното му обжалване. Поради това подадената от С. Т. частна жалба срещу това определениие следва да се остави без разглеждане. Доколкото с това определение въззивният съд отказва събирането на доказателства относно твърденията на С. Т. по делото, ако този отказ е в нарушение на процесуалния закон и води до нарушаване на процесуалните права на Т., той би се отразил на правилността на постановеното от въззивния съд решение, поради което същото може да бъде обжалвано от Т. пред ВКС на това основание. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение