Определение № 470 от 30.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 205/2009 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на синдика адв. Д на “Т” А. - в несъстоятелност - гр. Б. срещу Определение № 1* от 3. ХІІ.2008 г. по ч.гр.д. № 2500/ 2008 г. на Софийски апелативен съд, с оплакване за незаконосъобразност. Жалбоподателят излага, че правната теория е безспорна, че синдикът е активно легитимиран да предяви иска по чл. 135 ЗЗД, като е налице правен интерес, защото той е процесуален субституент на длъжника и като такъв упражнява всички негови права. Жалбоподателят сочи, че специалната процесуална легитимация на синдика идва от чл. 658 ал. 1 т. 6 ТЗ, като предявените искове са за прекратяване, разваляне или унищожаване на договори и няма логика синдикът да може да води специалните отменителни искове по ТЗ, а да не може да води иск по чл. 135 ЗЗД и по чл. 40 ЗЗД, като процесуален субституент на длъжника. Иска определението да се отмени. В Становище по допустимостта на частната жалба цитира правилната според него съдебна практика, че е допустимо синдикът да води иск по чл. 135 ЗЗД - Решение № 1224/ 25.VІ.2001 г. по т.д. № 2370/ 2000 г. на ВКС и счита, че съдебната практика е противоречива. С М. от 9.ІІ.2009 г. прилага Определение № 309/ 21. ХІ.2008 г. по ч.т.д. № 312/ 2008 г. на ВКС, с което е прието, че исковете на синдика за попълване масата на несъстоятелността, не са само посочените в закона. Ответниците по частната жалба “Т” А. - в несъстоятелност - гр. Б., Н. Г. М. - от гр. С., Милен Л. Р. - от гр. Н., Г. С. К., М. Д. М., С. Г. С. и И. И. И. - всички от гр. П., и “Корпорация за технологии и иновации С. ” А. - гр. С. не изразяват становища по същата, нито по основателността на искането за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е прекратено делото поради недопустимост на исковете, намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна. С обжалваното определение е потвърдено първоинстанционно- то определение, с което е прекратено производството по делото по исковете на синдика на “Т” А. - в нессъстоятел ност срещу “Т” А. - в несъстоятелност, Н. Г. М., Милен Л. Р., Г. С. К., М. Д. М., С. Г. С., И. И. И. и “Корпорация за технологии и иновации С. ” А. за установяване недействителност на разпореди - телни сделки с притежаваните от “Т” А. - в несъстоятелност 164 105 бр. акции от капитала на “Т” А., за установяване правото на собственост върху тези акции и за осъждане ответниците Н. М. и Милен Р. да ги върнат в масата на несъстоятелността или да платят номиналната им стойност и за осъждане на останалите ответници да платят получената от продажбата цена или номиналната стойност на акциите. Изложени са съображения, че предявените искове за недействителност на разпоредителните сделки с акции на дружеството в несъстоятелност, се основават на чл. 135 ЗЗД и чл. 26 ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 40 ЗЗД, и са недопустими. Направен е извод, че правото на иск по чл. 135 ЗЗД, е признат от закона на кредиторите на определен длъжник процесуален способ да искат да се обявят за недействителни спрямо тях действия и сделки, с които длъжникът намалява имуществото си и застрашава удовлетворяването на вземанията им. Съдът е посочил, че синдикът не е кредитор по см. на чл. 135 ЗЗД и не е процесуално и материалноправно легитимиран да предявява иска от свое име, като липсва изрично законово овластяване да води иска от свое име или от името на друг кредитор на длъжника и поради липса на процесуална легитимация на синдика, искът е недопустим. По съображения, че е недопустим и установителният иск за нищожност на сделките поради противоречие с чл. 40 ЗЗД, тъй като правото да се иска установяване на нищожност принадлежи на дружеството, но не и на синдика, който е овластен от закона да защитава правата на несъстоятелния длъжник от името на последния, а не от свое име, освен в посочените от закона случаи - чл. 658 ал. 1 т. 1 и т. 7 ТЗ, производството по делото и по този иск е прекратено. Прекратено е производството и по останалите евентуални искове за право на собственост върху акциите, за връщането им, за плащане на цената от продажбата им или на номиналната им стойност, по съображения, че “Т” - в несъстоятелност е носител на твърдяните материални права върху акциите и на вземанията за цената или стойността им, а не синдикът, който и не е овластен от закона да предяви искове от свое име за защитата им - липсва процесуалноправна легитимация, поради което исковете са недопустими. Разрешеният по делото процесуалноправен въпрос - легитимиран ли е синдикът на дружество в несъстоятелност да предяви срещу дружеството в несъстоятелност и третите лица -съдоговорители - иск по чл. 135 ЗЗД, иск за нищожност по чл. 26 ЗЗД на сделката и други искове срещу други лица за връщане на акциите, за връщане на цената или плащане на номиналната им стойност - е важен. С оглед изложеното от жалбоподателя, следва да се приеме, че поддържаното основание за допускане на касационно обжалване, е по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допусне, тъй като по изложения въпрос е имало противоречива съдебна практика - Р. №1224/ 25.VІ.2001 г. по т.д. № 2370/ 2000 г. на ВКС, Р. №535/ 27.VІІ.2005 г. по т.д. № 13/ 2005 г. на ВКС и др., но ВКС е разрешил въпроса с Определение №58/ 20.VІІ.2009 г. по ч.т.д. № 358/ 2008 г., Определение №63/ 16.VІІ.2009 г. по ч.т.д. № 352/ 2008 г. и Решение №62/ 17.VІІ.2009 г. по т.д. №39/ 2009 г. - съдебни актове, постановени от състав на ВКС по частни жалби по чл. 274 ал. 3 ГПК и по касационна жалба по чл. 291 ГПК, които актове се включват в практиката по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, която е задължителна за съдилищата. Като е разгледал съответно частните жалби и касационната жалба по посочените дела, ВКС е уеднаквил противоречивата практика на съдилищата по изложения процесуалноправен въпрос и е приел, че правилно въпросът е разрешен със съдебните актове, съгласно които при упражняване на правомощията си по чл. 658 ал. 1 т. 6 и т. 7 ТЗ, синдикът действа от името на длъжника, а правото да предяви отменителните искове, съгласно чл. 649 ТЗ, упражнява в качеството си на процесуален субституент на длъжника - разполага с право на иск, без да е носител на материалното право и правните последици от решението обвързват синдика и останалите участници в производството по несъстоятелност, като вида процесуална субституция по ТЗ е суброгация, поради което правото на иск на синдика съществува само в изрично предвидените в закона случаи. По съображения, че в чл. 135 ЗЗД е посочено, че кредиторът е носител на правото да иска да се обявят спрямо него за недействителни действията, с които длъжникът го уврежда и че синдикът не би могъл да действа от името на кредитор на длъжника, освен в случай на суброгация, какъвто не е уреден в чл. 135 ЗЗД, нито такава възможност е уредена в ТЗ, в който изрично са изброени исковете, които синдикът може да предяви, ВКС е заключил, че синдикът не е легитимиран да предяви в това си качество иск по чл. 135 ЗЗД срещу дружеството - длъжник и срещу трето лице - съдоговорител. ВКС е посочил, че в тази хипотеза синдикът не действа от името на длъжника в изпълнение на правомощията си по чл. 658 ал. 1 ТЗ и процесуалната субституция за упражняване на материалните права на кредиторите не е изрично уредена в чл. 135 ЗЗД или в ТЗ, и че синдикът би могъл да предяви иска по чл. 135 ЗЗД само от името на длъжника, в случаите, когато последният е кредитор и се атакува сделка или действие на негов длъжник, а в лично качество - когато синдикът се легитимира като кредитор на дружеството в несъстоятелност с вземане за възнаграждение. С оглед изложеното, в съответствие със задължителната съдебна практика с обжалваното определение е прекратено производството по делото поради липса на активна процесуална легитимация на синдика на “Т” А. - в несъстоятелност - гр. Б. да предяви иск по чл. 135 ЗЗД срещу дружеството в несъстоятелност и срещу лицата, придобили акциите в капитала на “Т” А. - гр. С., както и иск за нищожност по чл. 26 ЗЗД и евентуално предявените останали искове. Искове извън отменителните искове, посочени в ТЗ, се предявяват от дружеството в несъстоятелност, като ищец по делото и ако са налице изискванията на закона за съответния иск - в случая съгласно чл. 135 ЗЗД, за да се иска да се обяви за недействително спрямо дружеството прехвърляне на акции, което го уврежда, следва дружеството да е кредитор и да се атакува сделка на негов длъжник, която го уврежда, като синдикът, съгласно чл. 658 ал. 1 т. 7 ТЗ осъществява представителството на дружеството в несъстоятелност в процеса. По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение