Определение № 70 от 26.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1557/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /К./ чрез Николай К., инспектор-юрист в ТД на К.,[населено място] против въззивно решение на Апелативен съд-В. № 99/16.07.2010 г. по гр. д. № 239/2010 г., с което е потвърдено решение на ОС-Търговище № 57/12.01.2010 г. по гр. д. № 357/2009 г. в обжалваната му част, с която са отхвърлени предявения главен иск по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД и исковете по чл. 4, ал. 2 от същия закон. С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по правния въпрос: Предпоставка ли е за основателността на иска по чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД наличието на претендираната сума в имуществото на длъжника. Поддържа се, че по този правен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с влезли в сила решения, а именно: Р. по гр. д. № 195/2006 г. на ОС-Ловеч, потвърдено с Р. № 298/27.11.2008 г. по гр. д. № 543/2008 г. на АС-В. Т., допуснато до касация с О. по гр. д. № 369/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., по което е постановено Р. № 87/29.01.2010 г. по гр. д. № 369/2009 г., ВКС, ІІІ г. о.; Р. от 10.11.2008 г. по гр. д. № 120/2008 г. на ОС-Благоевград, влязло в законна сила, копия от които са приложени. За ответниците по касация Х. М. М. и А. прокуратура-В. не е изразено становище. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. При преценка по допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че въззивното решение следва да се допусне по касационен контрол. Обжалваното решение на Апелативен съд-В. поставя съществения за изхода на делото въпрос за предметните предели на иска за отнемане на имущество в полза на държавата по реда на чл. 28 ЗОПДИППД. Разрешението по поставения принципен материалноправен въпрос при липса на нормативна уредба следва да се изведе по тълкувателен път с оглед наличието на общи и специални правила и институти, както и разума и целта на специалния закон /ЗОПДИППД/ при липса на достатъчно и последователна практика на съдилищата в тази насока. Ето защо и на основание чл. 288 ГПК вр. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение