Определение № 10097 от 26.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8556/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба от В. Ц. Д. против Определение на АССГ по адм. дело №6397/2024г.. Според жалбоподателя, първоинстанционния съд не е взел под внимание, че по силата на ЗЗЛД и Регламент 2016/679, Национална агенция по приходите е била длъжна да издаде индивидуален административен акт. Конкретни пороци на обжалваното определение не се сочат в частната жалба. Ответникът – изпълнителния директор на НАП не изразява становище в законоустановения срок по чл.232 от АПК. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, счита частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на оспорване с частна жалба съдебен акт и в срока по чл.230 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение, АССГ е приел, че жалбата на В. Д. е недопустима на основание чл.159, т.1 от АПК. Прието е, че подадената жалба срещу незаконни действия на длъжностни лица в игрална зала „Еф Бет“ в хотел „Хемус“ гр. София, има характер на сигнал, като органите на НАП действат служебно и преценката дали да предприемат действия от тяхна компетентност или не, не подлежи на съдебен контрол. С обжалваното писмо сигналът не е уважен, тъй като е приет за неоснователен. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.124, ал.2 от АПК. Определението на АССГ е правилно. Съгласно чл.119 от АПК сигналите се подават до органите, които непосредствено ръководят и контролират органите и длъжностните лица, за чиито незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия се съобщава. Решението по сигнала се съобщава на подателя в 7 – дневен срок от постановяването му и по силата на изричната разпоредба на чл.124, ал.2 от АПК е изключено от съдебен контрол. В случая е подаден сигнал от Д. за незаконни действия, извършени от длъжностни лица в игрална зала “ЕфБет“, находяща се в сградата на хотел „Хемус“ София, по който е постановено писмо изх.№94-В-856/06.06.2024г. на изпълнителния директор на НАП. Според правната регламентация на уредените в Глава осма от АПК административни производства и конкретно на производството по подаване на сигнали като контролно средство, актът, с който административният орган се произнася по сигнал не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. С оглед изричната разпоредба на чл.124, ал.2 от АПК не подлежи на обжалване, нито изричното произнасяне, нито непроизнасянето по сигнала. Отговорът по сигнала или отказа за произнасяне не съдържат белезите на индивидуален административен акт, който да подлежи на съдебно оспорване. В случая по подадения сигнал е постановен изричен отговор и производството е приключило. Изводът на административния съд за недопустимост на подадената жалба е правилен и се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. Предвид изложеното и на основание чл.236 от АПК, във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение