Определение № 7427 от 17.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9172/2023 г.

Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, гр. Бургас (ВиК – Бургас), с неправилно посочена в искането правноорганизационна форма, за изменение на Решение №4095 от 04.04.2024 г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело №9172/2024 г., в частта за разноските. Искателят сочи, че с решението съдът е осъдил Министерството на околната среда и водите да заплати на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, гр. Бургас разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 20 000,00 лв., вместо претендираните и реално заплатени 42 720,00 лв. Счита, че при постановяване на решението си в тази част съдът не е изложил мотиви по чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Излага, че макар, че след приемането на решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз (СЕС) съдът не е обвързан с минималния размер на адвокатското възнаграждение, посочен в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/2004 г.), това не е пречка те да служат като ориентир. Сочи, че съгласно т. 3 от Тълкувателно решение (ТР) №6/2012 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговска колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) прекомерност на адвокатското възнаграждение е налице, тогава когато е установено несъответствие между договореното адвокатско възнаграждение и положените усилия от процесуалния представител на страната, предвид фактическата и правна сложност на делото. Спорът се отличава с фактическа и правна сложност поради спецификата на материята и спецификата на предмета на обществената поръчка. Навлизането в областта на проектирането и строителството на мащабни инфраструктурни обекти, каквото се изисква за осъществяването на процесуално представителство, е сложен времеемък процес. В разглежданото производство са приложими разпоредбите на редица нормативни актове. Защитата налага запознаване с всички събрани по делото доказателства и приложимите правни норми, включително на правото на Европейския съюз (ЕС). Сумата от 42 720,00 лв. с ДДС съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради което и присъждането й не се явява прекомерно. Обосновава, че изискуемият от чл. 24, ал. 2 от Закона за адвокатурата 5-годишен юридически стаж предполага значителен опит на процесуалния представител, което също следва да се има предвид при определянето на възнаграждението. Ангажирането на адвокат е в пряка причинна връзка с издаденото решение за финансова корекция. Неговата отмяна не следва да рефлектира върху бенефициера и той да носи тежестта на заплатените разноски по делото. Минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба №1/2004 г. служат като своеобразна спирачка на управляващите органи да определят неоснователни финансови корекции. По посочените и по подробно изложени аргументи, прави искане решението да бъде изменено в частта за разноските, като за касационната инстанция се присъди адвокатско възнаграждение в пълен размер. Ответникът – ръководителят на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020 г. (ОПОС) изразява становище за неоснователност на искането. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че искането за изменение на решението в частта за разноските е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от надлежна страна, поради което е допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно. С Решение №4095 от 04.04.2024 г. по адм. дело №9172/2024 г., ВАС e отменил Решение №692 от 29.06.2023 г. на Административен съд – Бургас по адм. дело №620/2023 г., отменил е решение от 14.03.2023 г. ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2014 - 2020 г." и е осъдил Министерство на околната среда и водите да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, гр. Бургас, разноски по делото в размер на 71 720,00 лева. За да постанови решението си в частта за разноските, ВАС е изложил, че с оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди Министерството на околната среда и водите – юридическото лице, в чиято структура е органът-ответник, да заплати на касатора направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Същите, видно от доказателствата по делото са в общ размер на 94 440,00 лв., от които 9 000,00 лв. - държавна такса за двете съдебни инстанции и 85 440,00 лв. за адвокатско възнаграждение (от които по 42 720,00 лв. – за всяка инстанция). Съдът е посочил, че в проведеното пред първоинстанционния съд открито съдебно заседание на 06.06.2023 г. процесуалният представител на ръководителя на УО на ОПОС е заявил, че оспорва поисканите на другата страна разноски, които счита, че са прекомерни по основание и размер, но така направеното възражение е бланкетно и като такова - неоснователно, тъй като от процесуалния представител на органа дори не е твърдяна липса на правна и/или фактическа сложност на делото. По претендираните от касатора разноски за настоящата инстанция, ответникът своевременно е направил мотивирано възражение за прекомерност. Съдът, като е взел предвид фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес, обстоятелството, че е констатирано едно нарушение, по което има установена съдебна практика и тълкуването дадено в решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22, е счел, че претендираният размер от 42 720,00 лв. е прекомерен, а адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 20 000,00 лв. с ДДС. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, както е процедирал съда в настоящия случай. За да постанови решението си в частта за разноските съдът е изложил мотиви, съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК и е изразил волята си в диспозитива на съдебния си акт. Несъгласието на искателя с аргументите на съда не е основание за изменение на решението в частта за разноските. Съдебният акт не е непълен, тъй като съдът се е произнесъл по предмета на правния спор изцяло. Не е налице грешка във формирането на волята на съдебния състав, нито пропуск, които да налагат изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. Предвид изложеното, искането на ВиК - Бургас, за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Воден от горното, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд