Решение № 9575 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5021/2012 г.

Решение № 9575 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5021/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Николай Иванов Христов от гр. Варна срещу решение № 2702 от 23.02.2012 г. по адм. дело № 13340/2011 г. по описа на Върховния административен съд - пето отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - министърът на вътрешните работи, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. С решение № 2702 от 23.02.2012 г. по адм. дело № 13340/2011 г. Върховният административен съд - пето отделение, е отхвърлил жалбата на Николай Иванов Христов от гр. Варна срещу заповед рег. № К-8725 от 31.08.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. Съдът е приел, че нарушавайки заповеди на министъра на вътрешните работи, както и т. 17, 4, 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, Христов е уронил престижа на службата и е извършил тежко по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР дисциплинарно нарушение, за което по силата на чл. 230, ал. 2 ППЗМВР задължително се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Направен е изводът за законосъобразност на обжалвания административен акт. Решението - предмет на контрол от настоящата инстанция, не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Тричленният състав на Върховния административен съд е изследвал събраните в хода на производството пред административнонаказващия орган доказателства и след преценката им е направил обосновани изводи относно фактическата обстановка, която се свежда до следното: На 1.07.2011 г., около 20:30 ч., жалбоподателят Христов е управлявал личния си лек автомобил марка "Форд Ескорт" след употреба на алкохол, с концентрация 1.94 промила в кръвта, установено с химически анализ на взета кръвна проба, при което е допуснал пътно-транспортно произшествие. За последното са му били съставени два акта за административни нарушения и му е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство". С оглед степента на концентрация на алкохол е образувано и досъдебно наказателно производство за извършено престъпление по Наказателния кодекс (НК). Изводът, че при издаването на заповедта за уволнение са спазени административнопроизводствените правила, е правилен. Основното оплакване на касатора се свежда до това, че административнонаказващият орган е нарушил разпоредбите на чл. 225, ал. 3 и 4 ЗМВР, тъй като трябвало да изчака резултата от образуваното досъдебно наказателно производство. За да се даде отговор на този въпрос, трябва да се изследва правното основание за издаване на заповедта, а то е чл. 224, ал. 2, т. 1 и 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, и чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР. Разпоредбите на чл. 224, ал. 2, т. 1 и 4 от ЗМВР се отнасят до случаите на следните дисциплинарни нарушения: неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, зам.-министрите, главния секретар на МВР и на преките ръководители; неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР визира тежки дисциплинарни нарушения, които са деяния, несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. Следователно в конкретния случай не сме пред хипотезите на чл. 227, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, когато дисциплинарното наказание "уволнение" се налага за осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да заема държавна длъжност. Представеното с касационната жалба постановление от 27.03.2012 г. за прекратяване на наказателното производство по сл. дело № 68/2011 г. по описа на ОП гр. Варна е правно ирелевантно за спорните правоотношения, тъй като то се отнася до друг вид отговорност, а именно наказателната такава и предвид основанията за издаване на процесната заповед, не рефлектира върху правилността на наложеното наказание, което е на плоскостта на дисциплинарната отговорност. Съгласно чл. 224, ал. 3 ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Управлението на личен лек автомобил от Христов след употреба на алкохол, с концентрация 1.94 промила в кръвта, представлява нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата, съгласно който водачите на моторни превозни средства са длъжни да не управляват такива след употреба на алкохол, с концентрация на алкохола в кръвта над 0.5 на хиляда. Нарушени са и заповед рег. № I з-1161 от 28.07.2006 г., изм. и доп. със заповед № I з-45 от 11.01.2010 г. на министъра на вътрешните работи, както и заповед рег. № 1479 от 31.07.2006 г. на Ректора на Академията на МВР относно търсене на дисциплинарна отговорност от служители на МВР при управление на моторни превозни средства след употреба на алкохол или под въздействието на друго упойващо средство. В тези заповеди, както и в т. 17, б. "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР изрично е посочен като максимално допустим процент на алкохол в кръвта 0.5 промила. Точка 4 от цитирания кодекс изисква да се спазва законността, т. 7 - да се пази доброто име на представляваната институция, а т. 8 - да се насърчават хората да уважават закона, като им се дава личен пример. Правилно тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че при наличие на цитираните нарушения законосъобразно административният орган е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното правоотношение. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила.